— Когато баща ми ме свари на масата в библиотеката със собствения си адвокат, моментално ме заточи в Шотландия, докато обществото забрави скандално разваления годеж.
Сабрина преглътна ужаса си от признанието на Енид и помилва меката й буза.
— О, Енид, толкова съжалявам…
— Цял живот са ми повтаряли, че ако не съм толкова дебела, ще бъда красива.
— Но ти не си дебела! — възрази сърдито Сабрина. — Ти си…
Енид сложи два пръста върху устните й.
— Разбира се, че съм дебела. Не съм нито приятно закръглена, нито пухкава. Просто съм си дебела. Обаче Раналд ме харесва точно такава. — Червени петна загрозиха бузите й, но Сабрина разбра, че Енид държеше да каже следващите думи, и не я спря. — Когато му казах, че бих могла да го задуша в изблик на чувства, той само се засмя и ми заяви, че мъжът, който не може да се справи с такава пищна жена, изобщо не е мъж.
Сабрина гореше от желание да разпита за подробности, но се боеше да признае, че не бе разрешила на собствения си съпруг да отговори на тези въпроси. Енид седеше неподвижна и чакаше реакцията на братовчедка си.
Сабрина нежно приглади назад тънките й къдрици.
— Според мен ти не си хубава — промълви тя. Очите на Енид потъмняха и Сабрина се засмя. — Според мен ти си красива.
Енид разпери ръце и Сабрина се хвърли в прегръдката й. В следващия миг братовчедка й нададе сърцераздирателен вик и се изтръгна от ръцете на Сабрина. Треперещата й ръка сочеше нещо на стената.
Сабрина запуши ушите си, обърна се и откри над леглото си огромен черен бръмбар, вцепенен от страх. Явно и той се бе уплашил от вика на Енид.
Сабрина избухна в луд смях. Енид я погледна и също се разсмя. Току-що й беше станало ясно, че беше достатъчно луда, за да легне с един полудив планинец и в същата време бе готова да припадне само при вида на един безобиден бръмбар.
Вратата се отвори с трясък и разкри коридор, пълен с любопитни Макдонълови, които явно си търсеха забавление. Те зяпнаха смаяно двете млади жени, паднали прегърнати на леглото. Глупавите им лица накараха Сабрина и Енид да се разсмеят още по-силно, докато накрая останаха без сили.
Един възрастен мъж с гол череп, украсен само с две бели кичурчета над ушите, се почеса мъдро по носа и заяви:
— Проклет да съм, ако разбирам какво става! Никога не бях очаквал да заваря младите момичета в едно легло. А после ще ми приказват, че ние, Макдонълови, сме били похотлива пасмина!
Глава 12
На следващата вечер Сабрина реши да посвети Морган в изкуството на шаха.
Тя дори не трепна, когато мъжът й удари с юмрук дъската, преобърна я и фигурите се разпръснаха по всички краища на стаята. Коленичи и търпеливо събра пешките в полата си. Той преобърна дъската още три пъти, преди най-сетне да разбере как се движат конят и офицерът.
Морган сновеше ядно по стаята, стиснал ръце в юмруци.
— Каква е тази игра? — изсъска гневно той. — Как може царят да бъде толкова безсилен? Той няма ли поне малко чувство за чест, по дяволите? Няма ли гордост? Какво славно има в това да се държи за полата на царицата?
Пъгсли протегна късите си крачета, претърколи се пред камината и се прозя.
— Ти не си разбрал най-важното. — Сабрина, коленичила пред огъня, измъкна от жарта една нещастна пешка. — Царят е най-важната фигура в шаха. Можеш да играеш без царица, но никога без цар. Ако го загубиш, губиш играта. Затова трябва да го защитаваш, каквото и да ти струва.
— И кой го защитава? Шепа жалки пешки и една глупава жена! Би трябвало да го обсипят с камъни и да го изгонят от клана. — За да илюстрира становището си, Морган запрати нещастния монарх към огъня. Пъгсли го улови във въздуха и безмилостно го загриза.
Докато Морган с отсъстващ вид й помагаше да обърнат тежката дъска, Сабрина тихо се кискаше.
— Една глупава жена значи! Историята познава много жени, които са жертвали живота си за своите. Например твоята собствена кралица Мери!
Морган удари с длан по масата, лицето му помрачня още повече.
— Тя загуби главата си само заради твоята скъпа кралица Елизабет!