Обзета от въодушевление, тя зачете епизода за Одисей и магьосницата Цирцея. Морган се облегна назад — първият признак, че нещо не беше наред. Издайническите бръчки на челото станаха по-дълбоки. Сабрина зачете по-бързо, запъваше се на прости думи, мислите й все по-често се връщаха към предстоящата целувка за лека нощ.
— Глупак! — Морган удари с юмрук по масата.
Сабрина стреснато затвори книгата.
— Този Одисей е бил невероятен глупак! Аз никога не бих допуснал такава грешка. Коварната вещица превръща хората му в свине, а той й позволява да го вкара в леглото си! Този човек няма ли капчица гордост!
Вманиачената му гордост вече започваше да я изнервя. Сабрина срещна хладно погледа му.
— Цирцея го омагьосва с красотата си. Вероятно с готовност се е отказал от гордостта си, за да я има.
— Мъжът, който жертва гордостта си заради жена, е проклет глупак!
Сабрина видя ясно предупреждението в гневния му поглед. Ако му позволеше, Морган щеше да я дари със син, но никога нямаше да й отдаде сърцето си. За неин ужас очите й се напълниха със сълзи.
Тя хвърли книгата на масата и отиде до прозореца, надявайки се вятърът да изсуши сълзите й. Хладният въздух предвещаваше ранен сняг.
— Може би си прав. Това решение е струвало скъпо на Одисей. Ако можем да вярваме на Омир, той е бил убит от плода на тази връзка — от собствения си син. — Със сухи очи, доверявайки се на гнева си, тя се обърна отново към него. — Ако ме беше оставил да прочета историята до края, може би щеше да разбереш смисъла й. Одисей влиза в леглото на Цирцея само за да спаси моряците си. Животът им е по-важен за него от собствената му жалка гордост. Ако изобщо има мъж, способен да разбере такава постъпка, това си именно ти.
Морган наистина разбираше. Цирцея не беше и наполовина толкова добра магьосница като жената, която стоеше насреща му. Меденосладкият й глас го държеше в плен; всяка плаха, скрита усмивка и всяка дума, оформена от меките устни, го омагьосваха. В момента не беше в състояние да каже от какво всъщност се възмущаваше: от невероятната глупост на Одисей или от своята собствена.
Сабрина го гледаше втренчено, великолепна в надменността си. Крехките й крайници бяха напрегнати; нощният вятър бе измъкнал от венеца от плитки фини кичурчета. Той си я представи върху самотна скала насред развълнувано море, с блестяща от морската пяна коса, да устоява безстрашно на всяка опасност. Сигурно Одисей не е бил чак толкова глупав, като се е отдал на Цирцея. Може би е постъпил глупаво, като я е напуснал.
Когато Морган я помами с пръст, Сабрина се изкуши да му се противопостави. Ала любопитството победи и тя отиде при него. Той се потупа по коляното и след кратко колебание тя прие поканата. Седна сковано, чувствайки се като марионетка, танцуваща по волята му.
Топлите му пръсти помилваха открития й тил и тя потрепери от удоволствие.
— Сигурно хитроумният Одисей е успокоил гордостта си, като си е внушил, че прави жертва.
От човек като Морган не можеше да се очаква по-добро извинение. Той я привлече към себе си, докато устните им се докоснаха и запалиха чист, горещ пламък, от който Сабрина се боеше и за който копнееше. Тя се плъзна по бедрото и се озова в скута му. Морган нежно облиза устните й, помилва ги с език и ги загриза, докато тя се отвори и помоли за още.
Този път той не й отказа. Езикът му проникна в устата й като течна коприна, описа всяка вдлъбнатина и гънка и изтръгна желания отговор — езикът й намери път към неговата уста и се плъзна по равните бели зъби. Сабрина се сгуши на гърдите му като доволно котенце и без да забележи, се намести по-удобно в скута му. Той изохка дрезгаво и тя изпита едновременно страх и наслада. Страхуваше се единствено дали ще бъде достатъчно жена, за да му даде всичко от себе си, ако успееше да пробие бронята на самообладанието му.
Тя притисна парещото си чело към врата му и си пожела той да вземе решението за двама им. Да се изправи, да я отнесе на леглото и да я накара да забрави глупавата си клетва, че няма да му се отдаде. Не знаеше дали да се чувства облекчена или разочарована, когато той стана и внимателно я изправи на крака.
— Утре вечер ще ми почетеш ли пак, хлапенце?
С надеждата дяволитата усмивка да скрие безпомощността й след изпитаната наслада тя се протегна и дръпна една дълга руса къдрица от косата му.
— Но разбира се! Вече съм избрала историята — тъкмо като за теб. За смелия воин на име Самсон и за прекрасната Далила.