Следобед на следващия ден Сабрина излезе от стаята си с решителна крачка. Тя беше новата господарка на клана Макдонъл и нямаше право да прекара остатъка от живота си в покоите си в очакване кога съпругът й ще благоволи да я посети. Омръзнало й беше да се отнасят към нея като към екзотично животно — колкото и да го глезеха.
Когато слезе по ронещото се каменно стълбище, възбудени гласове привлякоха вниманието й. В Макдонъл Касъл не беше нещо необикновено да чуеш гневни крясъци, след които задължително следваха юмручни удари и избити зъби. Тези гласове обаче бяха приглушени и съскаха злобно, което беше много по-опасно от обичайните спорове. Сабрина се поколеба, припомнила си последиците от първото си недоброволно подслушване, но следващите думи я накараха да спре като закована.
— Как можа да бъдеш толкова несръчна, жено? Той не биваше да възлага тази работа на теб.
— Да ми я възлага? Всъщност идеята беше моя, забрави ли вече! Небесата знаят, че глупак като теб никога не би могъл да изпълни подобен план. Той го нарече майсторска работа.
— И какво му донесе това? Даже слепият стар Гевин щеше да го направи по-добре! Знаех, че кракът ти е куц, но си мислех, че поне с очите си добре.
— Върви по дяволите!
Преди Сабрина да е успяла да се оттегли, към стълбището забързаха мъжки стъпки. Тя се стресна, когато от тъмния ъгъл излезе Раналд. Той я забеляза веднага и тъмното му лице побледня.
— Милейди — промърмори той, свали шапката си и побягна като подплашен заек навън.
След него се появи Ев и се облегна на стената с презрително изкривени устни. Беше без качулка и Сабрина с учудване установи, че бившата слугиня на Ангъс съвсем не беше толкова стара, колкото си я представяше. Вятърът и дъждовете бяха обрулили кожата и измили златото от косата й, но тя в никакъв случай не беше по-възрастна от собствената й майка.
— Красива коса имате — отбеляза тихо Сабрина. — Би трябвало по-често да я носите пусната.
— Така ли? Но не бива. — Ев се усмихна като дива котка, подушила плячка. — В битката дългата коса е като примката на палача. Веднъж докопах една глупачка от клана Грант за косите и я разцепих на две равни половини.
Сабрина нервно попипа стегнатия кок на тила си.
— Разкажете ми.
— О, да — отзова се гордо възрастната жена. — Ангъс винаги казваше, че съм в състояние да разпоря гърлото на врага и той ще ме усети едва когато застане пред портите на ада.
— Наистина съжалявам за Ангъс. Морган каза, че двамата сте били много близки.
Ев вдигна рамене. Реакцията й напомни на Сабрина за Морган. Стана й неприятно.
— Той умря, както живя. Бе от стомана.
— Права сте, но чие беше оръжието? — попита Сабрина.
Стъписа се, когато Ев прокара пръст по бузата й със смайваща мекота.
— Какво хубаво момиче. Каква мекичка кожа. Морган те харесва нали? Мека кожа и мек глас. Също като майка ти. Също като Бет, любимата на Ангъс.
Очите на Ев потъмняха и за Сабрина не беше трудно да се досети коя беше истинската причина за омразата й към Камерънови. Обзеха я противоречиви чувства. Гняв срещу глупостта на Ангъс. Съчувствие към момичето Ев — обикновена саката селянка, принудена да живее в сянката на изисканата дама, която Ангъс напразно беше ухажвал.
Преди да е успяла да отговори, чертите на Ев отново се вкамениха.
— Момчето влезе ли най-после в леглото ти, или още се мотае? Морган прилича на баща си повече, отколкото признава. Предпочита да копнее за онова, което не може да получи. А накрая ти ще се окажеш само бледа имитация на жената която и двамата искаха.
Сабрина отстъпи крачка назад с отчаяното желание да избяга от подигравателния поглед. Очите на Ев проникваха в най-интимната и същност, разгадаваха тайните й страхове.
— Какво казахте?
— Казах повече, отколкото трябваше. Но ти скоро ще разбереш сама.
Съчувствие, по-страшно от всяко презрение, сгря очите й.
— Не му давай сърцето си, момиче. Иначе ще ти го връща парче по парче, докато те задави.
Тя се отдалечи с неравномерни крачки, като тътреше сакатия си крак по неравния каменен под.
Сабрина дълго стоя загледана след нея. Загадъчните думи не излизаха от ума й. Не беше забравила, че Ев и Раналд бяха единствените Макдонълови, които не бяха в залата при убийството на Ангъс. Би ли посмяла да сподели подозренията си с Морган? Той сигурно нямаше да й повярва и щеше да я обвини, че търси виновни, за да изчисти името на Камерън. Сабрина въздъхна. Беше твърде рано да отправя обвинения. Представата че би могла да забие нов клин между Камерънови и Макдонълови беше крайно неприятна.
Тя разтърси глава, за да прогони неприятните усещания и тръгна да изпълни мисията си.