Копнееше за сладка забрава. Както преди малко, когато Сабрина го приспа с песента си и той се върна в музикалния салон на семейство Камерън. Силният сопран на Елизабет заглуши крясъците и проклятията, заличи насилието, което беше навлязло трайно в младия му живот. Ала когато се събуди, дъщерята на Елизабет го гледаше с болка, а трудно извоюваният мир беше разрушен под напора на сляпата похот.
Навън валеше сняг. През бойниците влизаха едри снежинки, стрелкаха се към тавана на залата като прогонени звезди и се топяха в топлия въздух.
Когато Алуин се промъкна зад него и обхвана раменете му, Морган потрепери от отвращение.
— Не понасям да те гледам мрачен — пошепна в ухото му тя. — Дай ми малко време и ще върна усмивката на лицето ти.
Слабините му бяха толкова напрегнати, че щеше да се задоволи със съвсем малко време. Той стисна чашата си, готов да се поддаде на изкушението. Ала точно в този момент улови развеселения поглед на Ев от другата страна на залата и решително тръсна глава. Знаеше, че ако си позволеше да отиде с Алуин, след това щеше да се чувства омърсен като никога досега. Лош, безсъвестен, недостоен за жената, която беше станала негова съпруга. Жена, толкова чиста и фина като белите снежинки, които влизаха през бойниците.
Тъкмо се чудеше как да отпрати Алуин, когато флейтите замлъкнаха изведнъж, а тамбурата спря с последен гръм. Фъргъс се задави с уискито си и го изплю в лицето на младия мъж насреща си, който беше твърде слисан, за да реагира.
Морган проследи смаяните погледи към стълбището и като видя какво ги беше предизвикало, грабна слепешком най-близката чаша от масата и изпи огненото питие в нея на една глътка.
Глава 14
Когато уискито опари безмилостно неопитното му гърло, Морган изохка от болка. Няколко мига не можеше нито да диша, нито да преглъща. В залата беше влязла Сабрина, неузнаваема като горска нимфа.
Розовата й пола беше нарязана на безброй ивици и в сравнение с нея даже одеждата на Алуин изглеждаше скромна. Беше захвърлила фустите, кринолина и дългите долни гащи и всяка бодра крачка разкриваше кремавите й, невероятно дълги бедра.
Краката й бяха боси, а косата — разпусната по раменете. Гъстите къдрици падаха свободно по гърба, само на челото бяха прихванати с копринена панделка, украсена с рози, които подозрително напомняха за цветята, които доскоро красяха деколтето на роклята й. Лицето й не беше напудрено; розовината на бузите й беше истинска. Само нацупената устичка беше яркочервена.
Морган впи жаден поглед в устните й. С тях можеше да направи толкова много неща. Нежни неща. Прекрасни неща. Слабините му отново се събудиха за живот и запулсираха тревожно.
Фъргъс му наля още уиски и очичките му засвяткаха доволно.
— Пийни си, момче. Имам чувството, че тази нощ те чакат неприятности.
Без да изпуска Сабрина от очи, Морган изпразни чашата. Уискито протегна огнените си пръсти към стомаха му и образува пламтящо езеро.
Сабрина напредваше спокойно между вцепенените танцьори, като от време на време спираше да се засмее дяволито в някое смаяно лице. Тя прекоси смълчаната зала и се приближи до масата на Морган. Хълбоците й описаха подкана, стара като света. Морган забеляза с ъгълчето на окото си как Алуин се намести в скута на Фъргъс.
Сабрина сърдечно целуна Фъргъс по сивата брада, седна на пейката и се обърна към Морган.
— Нима леглото беше твърде студено за вкуса ти, Морган Макдонъл? — Тя хвърли бърз поглед към Алуин. Очевидно беше разбрала, че съперницата й се е преместила от Морган към Фъргъс. — Вероятно си потърсил малко топлина тук?
Морган стисна чашата си с две ръце и ноктите му одраскаха глината. Понижи глас дотолкова, че даже Фъргъс трябваше да се протегне, за да го чуе.
— Внимавай какво говориш, момиче. Моите хора смятат, че споделяме леглото, и аз предпочитам да не ги разубеждавам. Е, защо не си в стаята си?
Сините й очи се разшириха от смайване.
— Не знаех, че стаята ми е килия. Или кафез. Пленница ли съм в тази къща, Морган? Или домашно кученце? — Тя му подаде китките си. — Защо не ме вържеш?
Думите и жестът извикаха в сърцето му езически образи, варварски, но не по-малко еротични. Морган бутна ръцете й обратно в скута и се опита да не забелязва твърде дразнещите крака и изкусителното V от събрано кадифе между бедрата.
Постара се да скрие треперенето на гласа си зад сериозност: