Сабрина вложи в думите си цялата наранена гордост, която години наред беше потискала:
— Както желаеш, Морган Макдонъл. От човек като теб не може да се очаква друго.
— Тогава няма да те разочаровам.
Без да покаже дори искрица разкаяние, той извади ръка от деколтето й, преплете пръсти с нейните и я изведе бързо от залата като всеки нормален съпруг, пожелал да прекара известно време насаме със съпругата си. Сабрина хвърли безпомощен поглед назад и откри Ев, която гледаше след тях с доволна усмивка.
Сабрина устоя на изкушението да влачи крака като упорито дете, докато Морган я водеше устремно по тъмните коридори на Макдонъл Касъл.
Ала не устоя да не го подразни.
— Това не е ли твърде цивилизовано за твоя вкус? Няма ли да ме метнеш на рамо или да ме повлечеш за косите?
Той спря така рязко, че тя се удари в гърба му. Морган се обърна и горещият му дъх опари кожата й. Сабрина се учуди, че къдриците й не бяха опърлени.
— Не ме предизвиквай — изсъска той през здраво стиснатите си зъби.
Тя го подуши и изохка театрално.
— Ти си пил. — В гласа й имаше горчиво обвинение.
— Жена като теб е в състояние да накара даже монах да се пропие.
— Но ти не си монах.
Дълбокото му ръмжене я накара да настръхне.
— Не, но живея като монах. И трябва да кажа, че вече ми писна, по дяволите!
Той я повлече отново след себе си и забави ход едва когато тя се спъна в купчина мазилка и щеше да падне, ако не я беше хванал в последния миг. Когато завиха зад един тъмен ъгъл, Сабрина позна задънения ходник, в който беше попаднала първия ден след пристигането си в Макдонъл Касъл.
Тесните прозорци бяха заковани с дъски, въпреки това през дупките влизаха снежинки и блещукаха в студения въздух. Поривите на вятъра развяваха износените стенни килими, а счупеното огледало показа мрачните им отражения.
Морган остави Сабрина насред коридора и закрачи към огледалото.
— Проклятие! Бях готов да се закълна, че там има врата.
Очевидно прибързаното им бягство щеше да завърши в нищото. Сабрина се закиска истерично и напразно се опита да скрие смеха си в шепа.
Ала като видя израза на лицето му, смехът й секна.
— За теб всичко това е само шега, нали? Рушащият се замък на дедите ми, жалкият ми клан. Шега е и жалката песничка, създадена от човек, който е искал да постави Макдонълови на мястото им. Да ги положи в красивите ти Камерънови крачета.
Гневът не беше толкова страшен като другото чувство, което откри в погледа му. Да не би да го беше наранила? Но тя нямаше необходимите средства, за да го стори.
— Значи си решила тази нощ да паднеш до нашето ниво? — попита глухо той. — Затова ли си се нагласила като… като…? — Явно не намери думи да продължи.
— Като уличница? — помогна му великодушно тя. — Но нали ти предпочиташ именно този тип жени?
— Алуин се промъкна зад мен! — изрева той.
— Колко пъти се е промъквала зад теб по този начин, откакто сме женени?
На устните му заигра усмивка и гласът му омекна.
— Ревнуваш ли, хлапенце? По-добре си мълчи, защото наистина ще повярвам, че си засегната.
— Опазил ме бог!
Страстната й реакция го поля със студен душ. Той наклони глава и я погледна по-внимателно.
Треперейки под погледа му, Сабрина изведнъж разбра колко студено беше в коридора. Досега не беше съзнавала колко топлина и осигуряват долните дрехи. Без фустите си се чувстваше гола, беззащитна срещу ледения вятър и жадните погледи на Морган. Когато погледът му се плъзна към краката й, тя отново усети познатото опарване и връхчетата на гърдите й щръкнаха ла да се защити, тя скръсти ръце пред гърдите.
Морган се отдръпна назад и лицето му помрачня още повече.
— Какво би казала майка ти, ако те види в това одеяние?
— Като че някой се интересува от мен, по дяволите! — изсъска вбесено тя.
Морган беше колкото провокиран, толкова и възхитен от страстта, която беше скрита в крехкото й тяло. Сабрина развя нарязаната си пола.
— Аз не съм майка ми! Не мога да се държа като нея! Не понасям да бъда учтива с глупаци! Така и не можах да разбера какъв е смисълът да украсявам чаршафите с дребни бродирани цветенца, след като никой няма да ги види. А като си представя, че седя в салон, пълен с изискани дами, които си говорят за шев и гледане на деца, съм готова да се разкрещя.
Тя прибра полата си и мина покрай него. Морган затвори за миг очи и вдъхна дълбоко аромата на разпуснатата й коса Той го улучи по-точно от уискито и го накара да загуби равновесие.
— Проклетите рози — прошепна едва чуто той.