— Рози! — Сабрина се хвана за думата, като че й беше подхвърлил спасително въже. — Точно така! Мама донесе розите си от Англия. Родословното им дърво е по-старо дори от това на Пъгсли. Засади храстите по точно определен план и ако само един от тях посмее да протегне тръните си към слънцето, мама тича и хоп! — с ножицата. — Сабрина щракна с пръсти. — Тя просто им реже главите!
Морган усети в сърцето си странна тежест. Очите на Сабрина святкаха. На лицето й грееше усмивка. Същото изражение като онази вечер, когато за първи път бе видяла Макдонъл Касъл, същото изражение, което беше завладяло сърцето му още докато бяха деца.
Шотландският й акцент се засили, възпитанието на Елизабет беше заличено и гласът й зазвуча със свой тон.
— Аз обичам дивите рози, които забиват острите си бодли в роклята ми и ме драскат до кръв. Обичам, когато на някой пуст хълм видя дребна жълта розичка. Тогава се катеря, докато остана без дъх. А щом стигна до върха и открия между скалите розовия храст, изпитвам възхищение към упоритостта, с която се е задържал върху каменистата почва.
Тя стисна в юмрук плаща на Морган и го раздруса.
— Дивите рози са прекрасни и освен това са свободни. Ако искаш да ги имаш, трябва да си готов да пролееш кръвта си. Те не цъфтят затворени. — Тя сведе глава и опря чело на гърдите му. Гласът й се снижи до шепот. — Аз съм като тях, Морган. Не мога да прекарам живота си в златен кафез само за да ти се харесвам.
Новата Сабрина му харесваше повече, отколкото му се искаше. Харесваше му, че бе дръзнала да се облече като проститутка, защото не изглеждаше като такава. Даже боса, с разбъркани, нападали по лицето коси, с ярко начервени устни, тя беше истинска дама, както някога, едва шестгодишна. Чистотата й надделяваше над всичко плътско. Даже неговата мъжка, егоистична воля за притежание не можеше да я разруши.
Той отмахна от челото й една тежка къдрица.
— Сабрина?
— Да, Морган?
— Открай време си ужасно бъбрива.
Когато Морган сложи ръка на рамото й и я обърна към огледалото, Сабрина се разтрепери. Мътният блясък на очите му пресуши гърлото й. Ароматът на уиски от устата му се смеси със свежестта й и я обгърна в замайващ облак. Топлото му тяло я пазеше от студения вятър. Сабрина трябваше да събере цялата си сила, за да не капитулира и да не падне на гърдите му. Телата им се отразяваха слети в мътното стъкло.
— Няма нужда да бъдеш нещо друго, освен самата себе си, Сабрина. Такава, каквато си, омагьосваш всеки мъж. — Той помилва бузата й с опакото на ръката и гласът му подрезгавя от вълнение. — Там, където аз съм тъмен, ти си бяла. — Тя му позволи да плъзне ръце по гладката й шия, да разголи раменете и да стигне опасно близо до твърдите връхчета на гърдите й. Милувката беше невероятно изкусителна. — Гладка, където аз съм грапав. Мека… — Косата скри лицето му, когато се наведе, внимателно притисна ръка към горещите й слабини и опря хълбоци в задните й части. — Мека, където аз съм твърд…
Сабрина усети коравото доказателство за твърдението му и шумно пое въздух. Отметна глава назад и се остави на целувките му. Устните на Морган се плъзнаха по шията й с пърхаща нежност. Тя продължаваше да се взира в непознатата жена в огледалото — похотлива твар с влажни, жадно отворени устни, притисната към могъщото тяло на мъжа, който държеше сърцето й в силните си ръце.
Погледите им се срещнаха в огледалото. Това ли е изпитвала и Алуин? — запита се неволно Сабрина. Дали и другите жени, които Морган беше целувал, бяха изпитвали същото?
Тогава си спомни. Спомни си толкова точно, че усети миризмата на топлия джинджифилов сладкиш. Младият Морган Макдонъл седеше на трикрако столче в кухнята на Камерън. Зачервено момиче, едва навършило петнайсет години, седеше срещу него и го целуваше страстно. Сабрина надникна в кухнята, обърна се рязко и избяга, без някой от двамата да я забележи. Този и следващия ден пропусна вечерята, защото не можеше да погледне слугинчето, без да си развали апетита.
Морган я притисна към слабините си; в дрезгавия му стон звънна триумф. Сабрина изпадна в паника. Дали той искаше да осъществи съпружеските си права или просто да прибави към списъка си ново завоевание? Тя нямаше да понесе, ако той прибавеше девствеността й към многото други трофеи на колана си.
Сабрина потисна ужасения си вик и се скова в прегръдката му. Вече не й беше трудно да устои на изкусителния натиск на пръстите му. Морган веднага усети промяната. Вдигна глава, ръката му спря насред движението. Тя видя в огледалото как очите му потъмняха и добиха изражение, което при всеки друг мъж би означавало престъпване на клетвата.