Сабрина я раздруса здраво и Енид отново отвори очи.
— Не е мило — изсъска Сабрина. — Страшно е. Морган вече знае колко съм ранима по отношение на него.
Ужасът на Сабрина бавно проникна в съзнанието на Енид. В сиянието на догарящия огън братовчедка й изглеждаше смъртнобледа, красивите сини очи бяха засенчени от мъка. Енид се опря на лакът и най-сетне осъзна какво беше станало.
— Вие двамата още ли не сте…
— Не! Никога!
Раналд се обърна по гръб, промърмори нещо за печено агне и продължи да похърква доволно.
— Не е чак толкова страшно, както разправят хората — зашепна утешително Енид. — Особено след първия път. Вярно, когато мъжът е… грамаден… като Морган…
— Стига, Енид! — изплака Сабрина. — Ти изобщо не ме слушаш!
Енид прозря какво ставаше в душата на братовчедка й и изохка уплашено.
— О, господи, ти изобщо не се страхуваш, че ще ти причини болка! Теб те е страх, че няма да го направи!
Сабрина сведе глава и си припомни топлата ръка на Морган върху кожата си, замайващото чувство, което би свалило на колене и най-гордата жена на света. Не й оставаше друг избор, освен да бяга. Морган много скоро щеше да разбере, че детинската й влюбеност се е превърнала в истинска любов.
— Не мога да остана тук — обясни шепнешком тя. — Трябва да се върна в Камерън, преди да е станало твърде късно. Защото няма да понеса да стана една от многото тъпи обожателки на Морган, които го чакат в залата, и да се моля аз да съм тази, която ще топли леглото му през нощта.
— Сериозно ли мислиш, че той ще ти позволи да си отидеш?
— Отивам си още сега. Тази нощ. Но не мога да тръгна сама.
Енид отчаяно премести поглед от Сабрина към Раналд. Красивата уста на планинеца беше леко отворена и това правеше лицето му още по-момчешко. Сабрина стисна ръката й.
— Знам, че искам твърде много от теб, но няма да се справя сама.
Енид зави грижливо Раналд и стана от леглото.
— Понякога се питам дали проклетият ти съпруг заслужава толкова усилия…
Сабрина се усмихна през сълзи. Всички смели думи, които беше казала на Морган, бяха лъжа. Тя беше прекалено страхлива, за да посегне към израслата високо на скалата дива роза и да издраска ръцете си до кръв.
— Права си, той наистина създава много проблеми. Но предполагам, че си струва. Просто аз съм твърде страхлива, за да го открия.
Тя помогна на Енид да облече дебела дреха и да се увие в наметка и двете се втурнаха към изхода.
Веднага щом вратата се затвори зад двете жени, Раналд отвори очи. Той въздъхна тежко, сложи ръце зад главата си и се загледа в тавана.
— По дяволите, Морган, отнеси момичето в леглото, където му е мястото. Само така ще мога да спя спокойно и даже ще получа целувка за добро утро.
След дълги размишления той се измъкна от топлото легло, навлече бързо панталона си и се запъти навън, като ругаеше ядно под носа си.
Сабрина изхвърли Пъгсли през тесния отвор на счупения прозорец, но когато Енид се опита да го последва, положението стана напечено. Докато младата жена се опитваше да промуши пищното си тяло и охкането й ескалираше в задавено пискане, Сабрина бе обзета от паника при представата, че Макдонълови ще ги видят и двете отново ще станат обект на подигравките им. Нищо чудно, че Морган не понасяше да му се надсмиват — при такива роднини…
Тя блъсна Енид с неподозирана сила и двете паднаха тежко върху новонавяна снежна пряспа. Пъгсли заподскача около тях, залая и се опита да ги захапе по обутите в дебели чорапи прасци.
Енид се претърколи настрана. Цялото й лице беше в сняг.
— Защо ме блъсна така? Можеше да си счупя врата!
Сабрина стисна под мишница отбраняващото се куче.
— Ако Морган ни хване, ще стане още по-лошо.
Енид веднага скочи на крака. Двете затичаха към оборите, приведени под тежките си палта. Вятърът беше престанал, от небето падаха ледени кристали. Снегът заглушаваше шума от стъпките им. Сабрина чуваше единствено лудото биене на сърцето си.
Полуразрушените обори се намираха под прастари борове. Енид и Сабрина размениха уплашени погледи, после дружно задърпаха обкованата с желязо порта. Посрещна ги топъл, спарен въздух и съненото пръхтене на конете. Пъгсли изръмжа предупредително и от дълбоките сенки изскочиха дяволски искри.
Оборът експлодира от див тропот на копита.
Двете момичета се обърнаха като по команда, затвориха портата и се облегнаха изтощено на дървото. Целият обор се тресеше от шумни удари по стената.
— Поках — пошепна Сабрина и се опита да успокои възбудения Пъгсли.
След като планът да „заемат“ някои от конете на Макдонълови се провали, двете заобиколиха замъка и стигнаха до скалистия склон. Планината беше покрита със сняг. Вятърът се спусна по стръмния сипей, свали качулката от главата на Сабрина и напълни очите й със сълзи. Пътят към Камерън се виеше като тясна стъклена лента по края на пропастта.