Тя се огледа учудено. Колибата изобщо не беше мрачна. На прозорците бяха окачени меки кожи, огънят в огнището разпръскваше топлина. Стройни, добре познати свещи осветяваха стаята. Дюшек, напълнен със свежи билки и покрит с чисти чаршафи, беше поставен в близост до зиданата камина. В гърнето, което висеше над огъня, бяха натопени розови листенца. Ароматът им я удари право в носа, опияни я и увеличи смелостта й. Сабрина осъзна, че се намира в много по-голяма опасност, отколкото си беше представяла. Това не беше сцена за изнасилване, а за изкушение.
Морган я милваше с поглед на собственик.
— Негодник! Ти си го планирал отдавна! — Тя се втурна към вратата.
Но ръцете му бяха по-бързи.
— Ти не ми остави избор, момиче. Не мога да рискувам след всяка караница да бягаш от мен и да искаш анулиране на брака.
Тя се обърна, погледна го в очите и притисна ръка към лудо биещото си сърце.
— Какво ще правиш е мен?
Лицето му беше решително, но не студено.
— Онова, което трябваше да направя още първата нощ. — Ръката му се плъзна по гърдите и спря под корема й. Неочакваната му мекота беше по-интимна от предишните нежности. От върховете на пръстите му изскочиха огнени искри и се разпространиха по цялото й тяло.
— Ще ти направя дете, Сабрина Камерън. Твой дълг е да пазиш мира между двата клана, като направиш баща си дядо на един Макдонъл. — Той повдигна брадичката й. — Не ме гледай така ужасено, момиче. Щом аз съм готов да поема този товар, ти също трябва да си готова. — Той сведе глава и дъхът им се смеси. — Спомни си какви жертви е принесъл смелият Одисей за верните си моряци.
Сабрина не се уплаши толкова от онова, което щеше да се случи с нея, колкото от въпроса по какъв начин Морган възнамерява да постигне целта си. Затвори очи и си припомни всичко, което беше чувала за Макдонълови. Варвари, когато трябваше да задоволят похотта си; безгрижни, когато се отнасяше до удоволствието на партньорката. Той имаше силата да я разкъса на парченца, без да си е помислил нещо лошо. Можеше да пречупи тялото й и да разбие сърцето й. За момент повярва, че ще падне в несвяст на пода като уплашена девица. Как си беше въобразила, че е достатъчно жена, за да обуздае мъж като него?
Той направи крачка към нея.
Тя се отдръпна назад.
— Ще викам.
Сатанинска усмивка изкриви устата му и той извади кокалената игла от плаща си.
— Да, моето момиче, ще викаш — още преди да е свършила нощта.
В страха й се примеси копнеж.
— Не бива да се страхуваш. Аз съм търпелив учител. Можеш да попиташ момчетата, които съм учил да си служат с брадвата и меча.
Сабрина се отдръпна към камината, но той напредваше неумолимо.
— А какво ще кажеш за многото жени, които си… обучил? И те ли твърдяха, че си търпелив?
Укорителният му поглед не я засрами. Той смъкна тартана и разкри бронзовия си гръден кош. Сабрина знаеше, че след още едно движение цялото платно ще падне. Опита се да преглътне, но гърлото й беше пресъхнало. Морган Макдонъл отново не играеше честно. Тя потърси утеха в миналото.
— Проклет дивак!
Когато запалената свещ полетя към главата му, Морган се наведе. Разтопен восък опръска стената зад него.
— Какво лошо казах? — попита той с разширени от изненада очи.
Сабрина се извърна настрана.
— Не каза, а направи. Нещо подло, злобно, непростимо. Помниш ли Изабела?
Той се намръщи. Очевидно името не му говореше нищо.
— Не говоря за слугинчетата, с които си играеше. Изабела беше котенцето ми.
В главата му се появи неясен спомен. Клатушкаща се походка, пъстра козина.
— Изабела! Малкото тигърче, което постоянно гризеше пръстите ми…
— Ето че помниш! Татко ми каза, че е избягала, но аз те видях да говориш с един скитник. — Сабрина с ужас усети, че очите й се напълниха със сълзи, и стисна ръце в юмруци. — Веднага разбрах, че си продал Изабела на онзи ужасен тип. Но удържах на обещанието си и не казах на татко. На никого нито дума!
Без да й даде възможност да се отбранява, Морган я грабна в прегръдката си и потърка буза в косата й.
— Толкова съжалявам, момиче. — На гърдите му капна сълза. — Недей, Сабрина!
Тя се вкопчи в него и сърцето му заби като лудо.
— Нямам какво повече да ти кажа — пошепна тя.
— Аз обаче имам. Не съм продал котенцето ти. То се задави с един бръмбар и умря и баща ти реши, че ще го преодолееш по-леко, ако повярваш, че е избягало. От скитника купих кутия от пури и заедно с Брайън и Алекс погребахме нещастното коте в градината на майка ти.
В продължение на цяла минута Сабрина остана абсолютно неподвижна. След това раменете й се разтресоха неудържимо и Морган смаяно установи, че тя се смееше.