Разпъната на пейката за мъчения, тя почти не усети кога езикът му най-сетне се смили и я освободи. Намираше се в състояние на свободно падане, тялото й се разтърсваше от силни тръпки и чист екстаз.
Морган я положи върху дюшека и покри треперещото й тяло със своето. Устните му вкусиха шията й и я подканиха да отвори очи. Тя усети горещи сълзи по бузите си.
— Ти си все същият тиран, Морган Макдонъл — пошепна безсилно тя.
Той улови една сълза с върха на езика си.
— Права си. А ти престъпи клетвата си, момиче. Тази нощ плачеш вече за трети път заради мен.
Сабрина подсмръкна щастливо.
— Няма да допусна това да ми стане навик. Никога не съм… — Тялото й се разтърси от нова тръпка.
— Аз също…
Очите й се разшириха от смайване.
— Никога? Даже с Алуин… или с някоя друга?
Той поклати глава. Погледът му беше напълно сериозен.
— Не до края. Не съм искал. Чаках теб.
Мъж с неговия опит не би могъл да й направи по-скъпоценен подарък. Сабрина пожела да му отвърне със същото. Обгърна с две ръце врата му и привлече главата му към своята. Когато устните им се срещнаха, той простена тихо.
Сабрина си помисли, че сега вече той ще загуби контрол и ще я вземе с животинската жажда, която можеше да се очаква от мъж като него. Ала той продължи да милва нежно гърдите и бедрата й и краката й се отвориха от само себе си. Когато тя понечи да извърне глава, за да скрие обзелата я паника в разпръснатата по възглавницата коса, той обхвана лицето й и я прониза с настойчив поглед.
Дрезгавият му глас й подсказа колко много му струваше да се въздържа.
— Искам да те гледам в очите, докато се любим, Сабрина Камерън. Искам да видя, че ми принадлежиш.
Аз ти принадлежа, откакто те видях за първи път, искаше да му каже тя. Той беше първата й и единствена любов. Очите й помътняха от болка, после постепенно се избистриха, докато той я изпълваше сантиметър по сантиметър и с безкрайно търпение преодоля бариерата на девствеността й. Тя изплака от острата болка, опита се да се отдръпне, да избяга от него, но само след миг пожела да го усети още по-дълбоко в себе си. Заби нокти в гърба му, но той дори не трепна, не се поколеба нито за секунда в решителността си да я направи своя жена. Своя съпруга.
Морган стисна здраво зъби.
— Вземи ме. Вземи всичко от мен. О… — Гърленият му стон беше молба и заповед. — Само още малко… по-дълбоко.
Сабрина изохка тихо, защото това „малко“ сякаш никога нямаше да свърши. Докато накрая той я изпълни цялата. Тя знаеше, че Морган не губеше контрол над себе си, но никога не го беше виждала да показва такова желязно самообладание, такова безкрайно търпение.
Брадичката му не се помръдваше, погледът беше замъглен от жажда. Мускулите му бяха готови да последват най-примитивния от инстинктите, но той си забрани да се движи, докато сърцата им забиха в един и същи ритъм. Всяко движение плашеше Сабрина, тя изплакваше тихо, а мястото между бедрата й, където могъщото му тяло се притискаше в нейното, беше една голяма рана.
Едва когато Морган усети, че тясната утроба на Сабрина се нагоди към големината му, прие го целия в себе си, едва когато очите й се замъглиха от страст и тя застена немощно от наслада, едва тогава той затвори очи и ускори движенията си.
Никога не се беше чувствал повече мъж, отколкото в този момент. Беше загубил невинността си още на четиринадесет години с една жадна за любов слугиня в кухнята, но днес преживяното през годините му се струваше само тромаво любене на похотливо животно. „Бъди мъж!“ — обичаше да казва баща му, много преди Морган изобщо да бе осъзнал какво означава тази дума. Но трябваше да дойде тази нежна, невинна жена, за да го направи истински мъж.
Той се опря на ръцете си, стегна хълбоци и нахлу устремно в нея, за да нахрани зажаднялото си за любов тяло. Искаше да я усети цялата, да проникне до най-интимната й същност. Ставаше му все по-трудно да удържа движенията си, но не смееше да се отпусне, защото съзнаваше, че много лесно би могъл да я нарани с големината си, с бруталната си сила.
Крехкото тяло на Сабрина поглъщаше всеки от бавните, горещи тласъци на Морган с неизразима наслада. Движенията му разрушиха всички защитни стени, които беше издигнала около сърцето си, и го отвориха за този мъж и ненаситното му тяло. Тя повтаряше задъхано името му, докато жадната му уста завладя нейната. Никога не си беше представяла, че може да съществува такова удоволствие. Дълбоките, пулсиращи тласъци, с които той завладяваше тялото й, ставаха все по-бързи и по-бързи, изместиха я към края на леглото, докато накрая тя опря длани в перваза на камината и се вдигна насреща му, за да го приеме колкото може по-дълбоко в себе си.