Точно в момента, когато Сабрина повярва, че удоволствието не би могло да бъде по-непоносимо, Морган реши, че няма да отиде сам до края на удоволствието. Обхвана я изотзад и бързите му пръсти, които бяха в прекрасен контраст с бушуващото му тяло, започнаха да милват центъра на женствеността й.
Разтърсени от екстаза, двамата паднаха тежко на дюшека и потънаха в сладка забрава.
Сабрина се събуди от веселото пращене на току-що запален огън. Тя отвори очи и видя Морган да седи на обърнатия наопаки дървен стол и да наблюдава съня й с блестящи зелени очи. Интензивността на погледа му я събуди окончателно. Той не си беше направил труда да се облече. Сабрина се запита дали някога щеше да свикне с безсрамието, с което той й показваше тялото си. От друга страна, през нощта Морган два пъти й беше показал — не, три пъти, тя бе забравила, че се любиха и рано сутринта, — че няма защо да се срамува от тялото си.
Спомените я заляха като бурна река. Тя извърна плахо лице, не можейки да повярва, че беше открила в цивилизованото си сърце толкова тъмни, страстни страни.
— Дървата свършват, Сабрина. Скоро тук ще стане много студено.
Сабрина се уви в мекия плащ.
— Защо не се облечеш?
Той зарови пръсти в косата си и въздъхна примирено. Тя осъзна едва сега, че той беше гол, защото я беше увил с плаща си, за да не мръзне. Отви се с чувство за вина, подаде му дрехата и метна отгоре си влажното си палто.
Морган подреди диплите на тартана с обичайната си небрежна грация, настани се отново на стола и сложи ръце върху облегалката.
— Защо ме гледаш така? — попита с треперещ глас Сабрина. Отнесеният му поглед се премести от лицето към корема.
— Питам се дали вече носиш детето ми.
Лицето й пламна. Много й се искаше да се завие презглава. Ала пресметливият блясък в очите му превърна смущението в болка и накрая в гняв.
Тя посегна към роклята си и установи, че беше невъзможно да се поправи.
— Надявам се усилията ти да са се увенчали с успех. — Уви се в палтото и затърси обувките си. — Ще съжалявам, ако си принесъл тази жертва напразно. — Качулката се спусна над лицето й. — Скоро ще разберем дали не се налага да го изтърпим още веднъж.
Морган я обхвана със силните си ръце и дълбокият му глас сложи край на трескавата й суетня.
— Макдонълови никога не престават да работят, преди да са се уверили, че работата е свършена.
Главата й се подаде изпод качулката и тя се прикри отново с гневни движения.
— Прощавай, но никога не съм чувала, че Макдонълови умеят да работят.
— Вече познаваш един, момиче. — Устните му се плъзнаха по шията й.
Сабрина усети как гневът й се стопи. Затвори очи, уплашена от силата, която той излъчваше. Ако беше повярвала, че нощта го е изтощила, той й доказа противното. Точно обратното. Потентността му беше неизтощима.
— Възнамерявам да се посветя изцяло на задачата да ти направя дете.
— Чувството ти за дълг е наистина вдъхновяващо. — И неустоимо. Тя простена, когато ръцете му се плъзнаха нагоре и разтвориха влажното кадифе. — Нали не възнамеряваш да…? — Гласът и пресекна. — Пак ли?
Морган подчерта всяка от думите си с изкусителна целувка по тила.
— Пак и пак и пак… Какъв мъж бих бил, ако се откажех още в началото?
Без да губи време в събличане, съпругът й я положи върху дюшека, за да й покаже, че е истински мъж.
Глава 17
Сабрина беше първата Камерън, която завладя Макдонъл Касъл без нито един оръдеен залп.
Окрилена от усърдието, с което съпругът й изпълняваше задълженията си, и ревностно защитавана от Фъргъс, Сабрина наблюдаваше с радост как мъжете от клана Макдонъл падаха един по един в краката й. Онези, които все още се осмеляваха да й се подиграват или да я обиждат, се излагаха на опасността да претърсват залата за избитите си зъби.
Само Ев не се поддаваше на чара на Сабрина, но изглеждаше толкова потисната, че нито Фъргъс, нито Морган имаха сърце да й се скарат.
Самият Фъргъс имаше нужда от чести напомняния, че в Макдонъл Касъл се беше настанило цивилизованото поведение. Когато една сутрин влезе в залата, Сабрина го завари да се кара с грозни думи на едно хлапе, което беше разляло по тартана му козе мляко. Морган беше готов да напердаши и двамата, но Сабрина само вдигна вежди и Фъргъс веднага се укроти.
— Какво красиво момче! — засмя се широко той и погали хлапето по косата, сякаш никога не беше имал намерение да го бие. — Би могло да бъде мой син! Има хубавата ми руса коса, как мислите?