Някога мразеше зимата, която протягаше костеливата си, мразовита ръка и затваряше планините за света. Циничният шепот на снежния й глас предвещаваше на Макдонълови само глад и беди. Но тази година обещаваше да бъде друга. Той разполагаше с прясно месо, за да храни хората си. Скоро хлътналите им бузи щяха да се издуят, а тъгата да изчезне от очите им.
Оборът беше пълен с пилета, овцете бяха затворени в кошарите, мечът на Камерънови висеше над камината в стаята на Сабрина. Само една задача беше останала неизпълнена, за да си уреди отношенията с Камерънови. Но дългите зимни нощи бяха идеални за постигането на заветната цел. През пролетта Сабрина със сигурност щеше да носи под сърцето си плода на страстта им и тогава всички щяха да я признаят окончателно за негова съпруга.
Морган тайно желаеше да си имат момиче и съвсем беше забравил прибързаното си, глупаво обещание да върне Сабрина на баща й веднага щом му роди син. Ако зависеше от него, господ трябваше да ги дари с дузина красиви дъщери. Представи си купчина чернокоси деца, хванати за плаща му, и се ухили като малко момче.
Когато изкачи хълма, той разбра защо повечето от мъжете го бяха напуснали малко по-рано. Увита в палтото си, Сабрина се беше разположила насред двора върху купа гниещо сено. Заобиколена от почти всички мъже от клана Макдонъл, тя свиреше на арфата си. Фъргъс отмерваше с тока си веселия ритъм, а Раналд й акомпанираше с астматичната си гайда. Когато сбърка, публиката зарева неодобрително. Енид, чиито бузи бяха зачервени от студа, му изпрати въздушна целувка, за да го утеши.
Морган се облегна на стъблото на една стара ела и се заслуша. Радваше се, че Сабрина бе постигнала толкова лека победа над клана му. Можеше да заповяда на хората си да се отнасят с уважение към нея, но нямаше да постигне нищо освен една победа без стойност. Горчивият опит го беше научил, че заслужената победа е много по-сладка.
Сладкият сопран на Сабрина поде весела песен:
— Конници! Конници от Камерън! — Дрезгавият вик сложи край на веселата песен. В двора се втурна високо, мършаво момче, задъхано от дългото тичане. — Камерънови идват!
Глава 18
Мъжете от клана реагираха, както реагират хора, които цял живот са заспивали с оръжието под главата си. Всеки побърза да намери прикритие. Раналд сграбчи Енид, събори я в снега и се претърколи върху нея, за да я запази. Останала изведнъж сама, Сабрина стана бавно от купата сено. Където допреди минута имаше танци и смехове, сега се възцари напрегната тишина. В далечината отекна тропот на конски копита.
Морган преглътна напиращото на устните му проклятие. Устоя на порива да се хвърли върху Сабрина, защото знаеше, че хората с право заклеймяваха Макдонълови като глупаци, които първо стрелят и после се извиняват. Дори не посмя да изреве някаква заповед, за да не обърка жена си. Проклинайки тихо, си заповяда да слезе по хълма с равномерни, спокойни крачки.
В двора влезе самотен ездач и видя срещу себе си петдесет пистолета и мечове. Даже от това разстояние Морган разбра, че пратеникът беше момче, не по-възрастно от хлапето, което ги беше предупредило за опасността.
Над двора надвисна злокобна тишина. Мъжете се прицелиха с пистолетите си, опънаха лъковете и провериха остриетата на мечовете. Очите, които до преди минута святкаха възхитено, сега бяха присвити в смъртоносно презрение.
Морган видя как Сабрина отчаяно претърсваше лицата на мъжете, за да разбере на какво се дължеше промяната в поведението им. Той знаеше много добре какво щеше да открие тя там. Твърде често го беше виждал и по другите лица, и по своето — обещание за смърт, брутално и непоколебимо като металическия вкус на кръвта, която напояваше жадната земя.
Макар че трепереше, Сабрина се усмихна и вдигна полите си. Когато разбра какво се готвеше да направи жена му, Морган забрави да ругае и безмълвно отправи молитва към небето.
Представата, че тя може да се свлече в снега, пронизана от стрела или пистолетен куршум, беше най-страшното, което можеше да му се случи. Въпреки това продължи напред. Само още няколко крачки и щеше да стигне при нея.
Той направи последните крачки, без да забележи, че Сабрина беше застанала на пътя на всяко едно от оръжията насочени срещу пратеника от Камерън.
Тя заговори с висок глас, в който имаше изкуствена радост.
— Погледнете само! Каден Камерън е дошъл съвсем сам чак дотук! Фъргъс! Раналд! Елате да се запознаете с братовчед ми Каден! Той е вторият син на третата ми братовчедка. Познаваме се от детинство, нали, Каден? Писмо ли носиш, или просто си дошъл да ни видиш?