Устата му се сведе върху нейната и нежната милувка много скоро я накара да се отвори като цвете за него. А когато устните му се плъзнаха по шията й и пръстите му търпеливо отвориха мъничките копчета на корсажа й, за да освободят великолепните й гърди, Сабрина най-сетне се отпусна. Зарови пръсти в русата му коса и когато той загриза жадно зърната, долната част на тялото й се разтърси от сладостни тръпки.
— Недей, Морган! — изпъшка тя. — Не разбираш ли — няма смисъл! Днес не можеш да ми направиш дете.
Той вдигна полата й нагоре и нетърпеливо свали копринените фусти. Тъмната страст в погледа му й отне дъха.
— Какво значение има това!
Сабрина не повярва на ушите си. Морган Макдонъл беше забравил проклетата си гордост. Обзе я гневна радост, смесена с чувство на триумф. Този невероятен мъж искаше нея, не само син.
— Наистина ли го искаш? — пошепна тя, като се изви срещу него и му поднесе устните си.
Той вдигна глава и й намигна безсрамно.
— Спала ли си, момиче, та не си прочела девиза на Макдонъл над портата? Той е на галски и аз ще ти го преведа: „Едва когато си пролял малко кръв, си струва да спечелиш битката.“ — Очите му засвяткаха дръзко. — Особено когато не е твоята собствена.
Сабрина се събуди в пусто легло. Приглади косата си, огледа се и видя Морган да седи до масата с увит около хълбоците тартан. Самотна свещ хвърляше златно сияние върху сведената му глава.
Сабрина отметна завивката и тихо се приближи към него. Беше облечена във вълнена нощница. Сигурно Морган я беше облякъл, когато топлината на тялото му вече не беше достатъчна да успокои треперенето й.
На масата беше разтворена азбука за деца. Любимата книжка на Сабрина от детските дни, с чиято помощ сега искаше да научи няколко малки Макдонълови да четат. Всяка буква беше илюстрирана с красива гравюра, представляваща екзотично животно. Морган усърдно движеше устни, сравнявайки написаното в книгата със смачкан пергамент.
Когато Сабрина сложи ръка на рамото му, той скочи виновно и шумно затвори книгата. Тя притисна ръка към сърцето си.
— От малка ме предупреждаваха да не се промъквам към някой Макдонъл изотзад.
Той я погледна мрачно.
— Добър съвет. Имаш късмет, че не те нападнах.
Сабрина се изкиска безпомощно.
— Отдавна съм се предала.
Пламенният поглед й показа, че той не беше забравил нощта. Тя се надигна на пръсти и погледна през рамото му. Той сложи ръка върху пергамента, но бързо я махна.
— По дяволите! Не мога да се справя с тези проклети букви!
Подаде й овъгления и зацапан пергамент и сърцето й направи огромен скок. Парченцата восък, които се посипаха в шепата й, бяха от печата на Камерън.
Морган уморено потърка очи.
— Разбрах само, че баща ти, един бизон и един алигатор искат да дойдат в Макдонъл и да си вземат слона.
Сабрина едва не се изсмя с глас.
— Не. Баща ми, Алекс и Брайън искат да ни дойдат на гости. Смятат да вземат Енид и да видят как живеем като семейство.
Морган поглади брадичката си.
— Проверяват ме, значи… Изненадвам се, че онзи кучи син… — Забелязал укорителния й поглед, той се покашля смутено. — Че Дугъл изчака толкова дълго. Кога ще дойдат?
— Преди Коледа. — Тя прокара пръст по най-долния ред на писмото и пошепна учудено: — Значи все пак не ме е забравил…
Морган прогони порива на ревност и си пожела да види как лицето на Сабрина засиява от радост заради него.
— Какво пише там, момиче?
— Част от стихотворение от Робърт Херик, един от любимите поети на мама. — Колкото и странно да беше, загадъчното послание на баща й описваше много удачно девиза на Макдонълови. Сабрина погледна в бдителните очи на мъжа си и преведе тихо: — Няма роза без бодли.
Глава 19
Сабрина подготви Макдонълови за посещението на семейството си с безскрупулността на шотландски водач в състояние на война. Правеше се, че не забелязва враждебността, защото се беше научила да разпознава страха, който дебнеше зад ръмженето и тихите проклятия. Страх, който богатият господар на клана Камерън не познаваше. Страхът да не им се присмеят; страхът, че ще им се подиграват за бедността, невежеството и грубите маниери.
Макар и неохотно, тя благодари на майка си за предвидливостта, отвори куфарите, грижливо напълнени от Елизабет, и намери за всекиго подходящ талисман.
Красиво увеличително стъкло с рамка от слонова кост за Фъргъс; месингов напръстник за Алуин, която веднага го пусна в употреба и строго почукваше Фъргъс по челото, щом той си позволеше да погледне към друго момиче.