От страх, че куфарите ще се изпразнят бързо, Енид и Сабрина опустошиха гардеробите си и се захванаха да шият. Фустите се превърнаха в рокли, дългите гащи станаха прекрасни дантелени бонета, а от балната рокля на Енид ушиха десетина чифта платнени обувки.
Даже мършавата старица, която управляваше с желязна ръка кухнята, гордо носеше в оредяващата си коса розова панделка, направена от връзките за чорапи на Сабрина. Единствено Ев остана безразлична към опитите за сближение. Сабрина намери златния гребен, който й беше подарила, върху купчина мръсен сняг. Това я накара да поклати глава и да коригира мнението си, че Морган е най-упоритият между Макдонълови.
Подовете бяха почистени от наслоената мръсотия, паяжините по таваните изметени, поставките на факлите възвърнаха стария си блясък. Излинели килими бяха извадени от сандъците, за да прикрият дупките в стените.
Късно вечерта Морган влезе в спалнята на Сабрина, след като цял ден беше чистил купищата мазилка от коридорите, и трябваше да си пробие път през нахвърляните по пода платове. Накрая намери съпругата си заспала пред огъня с игла за шев в ръка. Върху фината кожа под очите се виждаха виолетови сенки.
Тя не прави това за себе си, опита си да си внуши той. Не е длъжна да доказва нищо на баща си. Жена му работеше до изтощение, защото искаше съпругът й да гледа Дугъл Камерън спокойно в очите, без да се срамува и без да завижда.
Обзе го нежност, която го ядоса. Откакто знаеше за предстоящото посещение на Дугъл Камерън, любеше жена си с мрачна безогледност, тласкан от примитивна воля за притежание и решен да й докаже, че тя вече не е Камерън, а е само негова. Накъсаните й викове, когато се пръскаше от удоволствие под него, бяха музика в ушите му. Доказателство за нерушимостта на съюза им. Той копнееше да посее семето си в покорното й тяло и чакаше с нетърпение деня, когато бъдещето щеше да изгрее в очите на дъщеря му.
В желанието му се промъкваха угризения на съвестта. Любеше жена си с нежно насилие, но не можеше да преодолее себе си и да й каже думите, които щяха да разгалят сърцето му и да изобличат гордостта му като жалка лудост. Срамуваше се от страхливостта си, но не можеше да я победи.
Искаше да я остави да спи, а и беше толкова изтощен, че не можеше да я занесе в леглото. Затова я прегърна предпазливо, настани я на гърдите си като дете. Тя се сгуши в него и въздъхна доволно.
Морган зарови брадичка в косата й.
— Ти ще се гордееш с мен, момиче. Бог ми е свидетел, че ще го направя. — Целуна я леко по челото и пошепна думите, които Сабрина напразно чакаше да чуе.
Когато облак сажди засипа лицето й, Сабрина изруга ядно. Хвърли метлата, отдалечи се на четири крака от камината, закашля се и изтри очите си. Пъгсли се скри под леглото и кихна няколко пъти. Вратата се отвори с трясък и Морган претърси стаята с поглед.
— Извинявайте, търся жена си.
— Морган! — Ужасеният й писък предотврати оттеглянето му.
Той прекоси помещението и я изправи на крака. За момент в очите му светна паника.
— За бога, момиче! Баща ти може да се появи всеки момент! Ще си помисли, че съм те направил чистачка!
Сабрина опря ръце на хълбоците.
— Ако беше благоволил да почистиш камината поне веднъж през последните десет години, сега нямаше да съм толкова мръсна.
Двамата се погледнаха мрачно, знаейки, че този ден щеше да докаже дали новооткритите им чувства един към друг бяха в състояние да преодолеят враждебността между клановете. Устните на Морган затрепкаха. Сабрина грабна ръчното си огледало и се огледа. С изключение на гневно бляскащите очи лицето й беше абсолютно черно, а нощницата беше покрита с дебел пласт сажди.
Тя се закиска и се опита да почисти лицето си с мокра кърпа.
— Имам по-добра идея. Ще му кажа, че си ме затворил в подземието и слизаш долу само за да ме насилваш.
— Не ме предизвиквай. — Той вдигна едната си вежда. — Щом баща ти си тръгне, ще обмисля много внимателно тази идея.
Сабрина остави огледалото и се обърна към съпруга си. Сърцето й ускори ритъма си. Плащът му беше изпран и грижливо надиплен. Даже беше обул обувки и се бе постарал да ги излъска. Мъжката му суетност и желанието му да се понрави на баща й я трогнаха до сълзи.
Очите им се срещнаха.
— Доволна ли си от мен? — попита с привидна небрежност той.
Ако Сабрина беше научила нещо от съпруга си, то беше, че понякога делата казват повече от думите. Тя се хвърли в прегръдката му и той падна в близкия стол. Тъкмо се бе заела да му покаже колко е доволна от него, когато на вратата се почука.