Ев оголи зъби в усмивка.
— Нищо не може да развали деня на Морган. Това е ден, какъвто не се преживява втори път.
— Радвам се да чуя, че поне по тази точка сме на едно мнение. Имате късмет, че мъж като Морган ще поведе клана към бъдещето.
— Това ще бъде славно, великолепно бъдеще. Жалко, че Ангъс не доживя да го види. — Празните очи на Ев отразиха още по-празна душа.
Осенена от внезапно прозрение, Сабрина потрепери. Един въпрос я измъчваше от седмици и този път не можа да го задържи.
— Знаеш ли кой го уби, Ев? — попита внимателно тя. Това щеше да бъде най-прекрасният дар за Морган и баща й. Камерънови щяха да се освободят от вината, а Морган — от неизвестността.
Ев вдигна рамене и пристъпи към прозореца, влачейки сакатия си крак.
— Стана неволно. Ножът се изплъзна от ръцете ми. Направих го бързо и чисто. Не му причиних болка.
Сабрина преглътна надигащото се в гърлото й гадене.
— Да кажа ли на Морган?
— Ти да не мислиш, че той не знае? — изграчи Ев. — Не видя ли лицето му, когато Ангъс падна? Изненадан ли беше или само ужасен, че ножът улучи не когото трябваше? Този нож беше предназначен за баща ти, момиче. И не ме гледай така с невинните си сини очи, малка мръснице! Морган има видение за своя клан. Страшно и прекрасно. Негова беше идеята да убием могъщия господар на клана Камерън и днес той ще довърши започнатото.
Стаята се завъртя около Сабрина. Тя протегна ръка, търсейки опора, но не намери нищо, за което да се хване. Нищо. Само четири века, изпълнени с подозрения и коварство. Няколко минути преди убийството на Ангъс беше изненадала Морган в музикалния салон на майка си. Наистина ли търсеше спокойствие или искаше да си създаде алиби, когато долу убиваха баща й?
Спомни си необичайното поведение на Раналд преди малко, трескавия му поглед. Тя и Морган възнамеряваха да посрещнат баща й в двора, застанали един до друг, както подобава на брачна двойка. А сега Морган го нямаше и Сабрина беше сама с лудата Ев.
„Все пак ние, Макдонълови, се грижим за своите“ — беше го подразнила тя.
„Да, момиче. И никога не го забравяй.“
Обещание ли бяха думите му или предупреждение?
Още усещаше вкуса на устните му върху своите. Не беше възможно целувката на Юда да е толкова сладка, толкова нежна и жадна. Тя се изправи като свещ. Някой трябваше да се довери пръв, да забрави предразсъдъците на миналото и да защити бъдещето, макар и основано само върху сляпо доверие.
Баща й нямаше да избере нея за тази тежка задача, ако не я считаше достойна да я изпълни.
Тя погледна Ев право в очите и заговори с тих, но твърд глас:
— Ти лъжеш. Ти и онзи хитрец Ангъс може би сте възнамерявали да извършите такава подлост, но моят съпруг никога не би паднал толкова ниско, че да прониже своя домакин в гърба или дори да замисли нещо подобно. Ако иска да види някого мъртъв, той има достатъчно гордост, за да го гледа в очите, докато го убива. Морган е човек на честта.
— Морган е глупак! — Сабрина беше готова да се изсмее триумфално, но следващите думи на Ев я уплашиха до смърт. — Морган е заслепен от онова, което криеш под хубавата си поличка. Но аз пожертвах толкова много за този клан, че няма да го предам без борба на проклетите Камерънови. И аз не съм единствената, която мисли и чувства по този начин. Може някои от мъжете да са доволни, че се грижат за пилета и овце, но ние сме родени за битка и ако Морган го е забравил, ние сме длъжни да му го припомним. Той има право на избор. Или ще извади оръжие с нас, или ще бъде застрелян.
Сабрина рискува бърз поглед към прозореца. Дъхът й спря, когато забеляза наближаващите ездачи. Баща й и братята й бяха като тъмни лалета на фона на заснежения хоризонт.
Тя се втурна като обезумяла към вратата. Но разпуснатата дълга коса осуети бягството й. Ев я сграбчи грубо за косите и се опита да я свали на колене. Сабрина стисна здраво зъби, за да спре болезнения вик, и се залови за перваза на прозореца. Нямаше да се унижи пред тази злобна фурия.
— Искам да гледаш, момиче. Искам да видиш как мечтите умират пред очите ти. Както аз съм гледала през целия си живот. — Сабрина стискаше отчаяно дървената рамка, но Ев неумолимо я изтласка навън. Калдъръмът в двора се приближи застрашително. Пред очите й причерня. — Морган няма да се учуди, че крехката му женичка е сложила край на живота си, след като е видяла безславния край на семейството си.
Студеният вятър ослепи Сабрина и тя стисна здраво очи. Ев беше луда. Фактът, че беше убила Ангъс по погрешка, и робската преданост към клана Макдонълд бяха причинили лудостта й. Сега беше решена да пожертва всичко, дори Морган, за да си отмъсти на Камерънови.