Сърцето му се сви от безпомощен гняв. Искаше да обвини Морган, господа или злата съдба, че са разрушили живота на дъщеря му, но всеки път, щом минеше покрай някое огледало, откриваше винаги в собствените си очи. Съжаляваше Морган, прощаваше на господа и сигурно щеше да прости и на съдбата, но никога нямаше да намери в сърцето си милост към себе си.
Най-лошото му опасение беше, че ако отведе дъщеря си у дома в Камерън, щеше да извърши съдбоносна грешка. Тя беше настояла да се махне от Макдонъл Касъл веднага щом снегът започне да се топи и докторът сметне, че има достатъчно сили да издържи пътуването. Отначало Дугъл се опита да я убеди, че трябва да остане и да се бори за мрачния мъж, който не се беше мяркал в стаята й след нощта, когато Дугъл я завари заспала в леглото си с мокри от сълзи бузи, притиснала към устните си букет увехнала тинтява.
— Искам да ме отведеш вкъщи! — беше отговорила гневно Сабрина. — Искам при мама!
Цялата бащина любов на Дугъл избликна като буен поток и отнесе добрите му намерения. Той не беше в състояние да откаже нищо на своята принцеса. И без това й беше причинил вече достатъчно голямо зло с безумните си желания. Ако поне Бет беше тук! Бет щеше да знае какво трябва да се направи. Тя беше строгата майка, която имаше достатъчно морална сила, за да лиши Сабрина от последното парченце сладкиш, от което щеше да я заболи стомахът; тя беше човекът, който заповядваше на малкото момиче да се качи отново на понито си, след като беше паднало и умоляваше да го оставят на мира, скрито зад палтото на баща си.
Най-силно го смайваше търпението на Сабрина. Тя изглеждаше така, сякаш можеше да преседи часове в тази поза, даже каретата да не пристигнеше никога.
Решен да внесе промяна, Дугъл се обърна към дъщеря си.
— Ела тук, момиче. От дни не си напускала това легло. Слънцето току-що се подаде иззад облаците. Ще те отнеса до прозореца, за да погледнеш навън.
— Не, татко! Не искам да…
Без да обръща внимание на шумните й протести, Дугъл я вдигна предпазливо, намести я удобно в прегръдката си и я отнесе до прозореца. Облегна се на перваза, спомняйки си нощите, когато успокояваше плачещото момиченце, сънувало кошмар, и се усмихна меланхолично. От този кошмар тук и двамата нямаше да се събудят.
Притихнала в прегръдката на баща си, Сабрина усети как буцата в гърлото й се разтопи. Не можеше да понесе съчувствието му. Преглътна сълзите, останали неизплакани, след като изгони Морган, и зарови лице на гърдите му, макар много добре да знаеше, че сигурността, която й вдъхваха, бе измамна. Имаше чудовища, с които дори баща й не беше в състояние да се справи.
Дугъл потърка брада в къдриците й.
— Не мога другояче, милото ми дете. Непрекъснато си повтарям, че само аз съм виновен за всичко. Само ако бях помислил, че може да се случи нещо такова…
Сабрина се опита да го прекъсне, но не успя да проговори.
— Обичам синовете си повече от живота си. Но ти, принцесо, ти си най-прекрасното нещо в живота ми. Готов съм да направя всичко за теб. Сигурно съм те разглезил, но никога не можех да кажа не. — Той се засмя тихо. — А ти беше идеалното дете за глезене. Не беше алчна, не се втурваше да вземаш. Винаги казваше „благодаря“ и обсипваше баща си с целувки. — Той я притисна по-силно. — А когато в Камерън се появи Морган Макдонъл, разбрах, че има нещо, което не съм в състояние да ти дам.
В далечината се появи каретата на Камерън. Кочияшът внимателно управляваше конете по опасните завои.
— Видях с каква жадност в погледа го следеше — продължи шепнешком Дугъл. — Чувах те да плачеш в стаята си, когато той отново и отново те отблъскваше. Дано господ да ми прости, но когато той се върна в Камерън като мъж, най-сетне видях начин да изпълня съкровеното желание на сърцето ти.
Сабрина тихо подсмърчаше на гърдите му. Сълзите й течаха неудържимо, мокреха бузите й, капеха от брадичката и напояваха корсажа на роклята. Каретата влезе в двора и спря на калдъръма точно под прозореца й.
Дугъл заговори по-бързо.
— Не очаквам да приемеш мотивите ми като безкористни. Във вашата връзка аз виждах обединението на областта, мира между двата клана, внуците, които да разведряват последните ми години… Безумен план може би, но още от самото начало бях убеден, че момчето е призвано да го осъществи. Във вените му тече кръвта на старите Макдонълови крале. Наистина вярвах, че бог ми е възложил да дам на Морган възможност да се докаже. — Той я целуна по тила. — Но не исках това да стане за твоя сметка. Ужасно съжалявам за заблудата си. Извърших престъпление и се разкайвам.
Сабрина потисна протеста си и вдигна към него зачервените си очи. Не посмя да му даде опрощение. Но въпреки укорното й мълчание баща й видя в очите й лъч надежда, една последна възможност.