Той потри ръце от удоволствие и беше явно, че се радва на това приключение, което щеше да внесе разнообразие в донякъде монотонния му живот тук.
Баронетът е във връзка с архитекта, който е изготвил плановете за сър Чарлс, и с един предприемач от Лондон, така че в скоро време се очакват значителни преобразования. От Плимът пристигнаха декоратори и мебелисти. По всичко личи, че нашият приятел има грандиозни планове и няма да щади ни труд, ни средства, за да възстанови величието на своя род. Когато къщата бъде ремонтирана и мебелировката подновена, за да бъде картината напълно завършена, ще му трябва само една съпруга. Между нас казано, ако дамата се съгласи, има всички основания да се смята, че съпруга няма да липсва дълго, защото рядко съм виждал мъж, така силно увлечен по жена, както е увлечен баронетът по нашата красива съседка госпожица Степълтън. И все пак тази искрена любов не протича гладко, както би могло да се очаква при тези обстоятелства. Днес например повърхността й бе набраздена съвсем неочаквано от малки вълни, които доста смутиха и обезпокоиха нашия приятел.
След цитирания разговор за Баримор сър Хенри си сложи шапката и се приготви да излезе. Разбира се, и аз направих същото.
— Какво, и вие ли идвате, Уотсън? — попита той, гледайки ме особено.
— Зависи дали ще ходите из тресавището — отговорих.
— Да, ще ходя.
— Е, знаете какви нареждания са ми дадени. Съжалявам, ако ви преча, но вие чухте колко енергично настояваше Холмс да не ви оставям сам, особено когато ходите из тресавището.
С любезна усмивка сър Хенри сложи ръка на рамото ми.
— Драги приятелю — каза той, — колкото и умен да е, Холмс не можеше да предвиди някои неща, които се случиха, откак съм тук. Разбирате ме, нали? Сигурен съм, че вие най-малко бихте желали да ми развалите удоволствието. Трябва да изляза сам.
Изпаднах в доста неловко положение. Смутих се, не знаех какво да кажа и какво да направя, и преди още да бях решил нещо, той взе бастуна си и излезе.
Когато премислих отново, започнах горчиво да се упреквам, че го изпуснах от поглед независимо от претекста. Представих си какво бих изпитал, ако трябва да се върна при теб и да призная, че се е случило някакво нещастие, защото не съм изпълнил наставленията ти. Уверявам те, само при мисълта за това страните ми пламнаха. Още не беше късно да го настигна и аз веднага се завтекох към Мерипит хаус.
Затичах по пътя с всички сили, но от сър Хенри нямаше и следа. Стигнах до мястото, където през тресавището се отделя пътеката. Тук, страхувайки се, че може би не съм на прав път, се изкачих на един хълм — онзи, който някога е бил кариера. Отгоре веднага зърнах баронета. Вървеше по пътеката на около триста метра от мен с една дама, която можеше да бъде само госпожица Степълтън. Ясно беше, че са се разбрали предварително и са си уговорили среща. Крачеха бавно, увлечени в разговор, и аз забелязах, че тя ръкомаха разпалено и рязко, сякаш за да е по-убедителна в онова, което казва, а той я слушаше внимателно и един-два пъти поклати глава в знак на несъгласие. Стоях сред скалите, наблюдавах двойката и се чудех какво да предприема по-нататък. Да ги настигна и да прекъсна интимния им разговор, щеше да е крайно нетактично, а, от друга страна, мой дълг беше да не изпускам от очи сър Хенри нито за миг. Крайно неприятна задача е да шпионираш приятел! Но не виждах по-добър изход и реших да наблюдавам от хълма, а после да разтоваря съвестта си, като му призная какво съм направил. Наистина, ако нещо го застрашеше внезапно, бях твърде далеч, за да му бъда полезен, но навярно ще се съгласиш с мен, че положението беше много деликатно и не можех да направя друго.
Нашият приятел сър Хенри и дамата се бяха спрели на пътеката, изцяло погълнати от своя разговор, когато изведнъж установих, че не съм единственият свидетел на срещата. Нещо зелено се мярна във въздуха и привлече вниманието ми, а като се вгледах, видях, че то е прикрепено на пръчка и подскача върху рамото на човек, който се движи из неравна местност. Беше Степълтън със сака му за пеперуди. Беше много по-близо до двойката от мен и се оказа, че върви право към тях. В този момент сър Хенри притегли към себе си госпожица Степълтън. Обгърна я с ръка през кръста, но доколкото видях, тя извърна глава, стараейки се да се откъсне от него. Той приближи лице към нея, а тя вдигна ръка, сякаш за да се предпази. В следващия момент видях как и двамата отскочиха един от друг и бързо се обърнаха. Причината беше Степълтън. Той тичаше бясно към тях, а глупавата му мрежичка се развяваше зад него. Естественикът жестикулираше и почти подскачаше във възбудата си пред двамата влюбени. Не можех да си представя какво означава тази сцена, но, изглежда, Степълтън ругаеше сър Хенри, който се опитваше да му даде някакви обяснения и страшно се разгневи, защото естественикът отказа да ги приеме. Дамата стоеше отстрани и пазеше мълчание. Накрая Степълтън се завъртя на пети и махна повелително на сестра си, а тя, след като хвърли нерешителен поглед към сър Хенри, тръгна след брат си. Нервните жестове на естественика ми показаха, че той излива гнева си и върху нея. Баронетът постоя една минута, загледан след двамата, и после бавно закрачи обратно с клюмнала глава — същинско олицетворение на унинието.