Най-малко може да бъде винен, че не е направил всичко по силите си. Арчър Майнър беше виден застъпник за правата на жертвите на престъпленията. След като завършва юридическия факултет на Колумбийския университет, той сътрудничи тясно на правоохранителните органи. Представлява в съда жертвите на насилствени престъпления и се стреми да осигури по-дълги присъди на осъдените извършители, както и обезщетения за страданията на клиентите му.
От нюйоркското полицейско управление обаче отказаха да спекулират по масово ширещата се, макар и шокираща, версия, че убийството на Арчър Майнър е било наредено от собствения му баща Максуел Майнър. Самият Максуел Майнър все още не е отрекъл категорично тези обвинения, независимо че публикува следната кратка декларация: „Аз и семейството ми сме дълбоко покрусени от смъртта на моя син Арчър. Поради което умолявам медиите да ни оставят да скърбим, без да ни безпокоят.“
Облизах устни и кликнах върху линка „Следваща страница“. Снимката на Максуел Майнър, която намерих там, ни най-малко не ме изненада: мъжът с тънките мустачки от погребението на Ото Деверо.
Нещата почваха напълно да се наместват.
Усетих, че съм спрял да дишам. Облегнах се за миг и си наложих да се отпусна. Сплетох пръсти на тила и затворих очи. Върху умствената линия на времето и взаимовръзките се бяха появили какви ли не нови чертички. Натали е присъствала на сензационното покушение срещу Арчър Майнър. Според личната ми теория е станала свидетел на престъплението. По някое време нюйоркската полиция установява, че охранителната камера е запечатала образа на Натали. А тя, боейки се за живота си, решила да се скрие.
Задължително щях да проверя, но бях почти готов да се обзаложа, че все още нямаше осъден за убийството на Арчър Майнър. И това обясняваше защо след всичките изминали оттогава години полицията продължава да я търси.
И какво е станало след това?
Натали се е свързала с „Ново начало“. Как по-точно ли? И аз не знам. Но пък, като се замисли човек, как се влиза във връзка с организация от този род? Вероятно „Ново начало“ е постоянно нащрек. Както е било в случая с Бенедикт, тогава все още наричан Джамал. Предполагам, че те самите издирват онези, които смятат, че се нуждаят от помощта им и я заслужават.
Така или иначе, изпращат Натали в колонията „Творческо презареждане“, която се явява, поне отчасти, прикритие за организацията. И то — брилянтно прикритие, мен ако ме питате. Допускам, че поне част от почиващите в нея бяха там по творческа линия. Що се отнася до Натали, тя спокойно се е справяла и с двете роли. Идеален пример за криене пред очите на врага. Предполагам, че са й казали да се спотаи там, докато видят накъде ще тръгне историята с Арчър Майнър. Ако полицията успеела и без нейната помощ да задържи извършителя, евентуално щяла да може да се върне към нормалния живот. В същото време не се знаело дали нюйоркската полиция не се е провалила, поне до момента, в опитите си да идентифицира жената на записа. Това си бяха чисто мои предположения, но нямаше да се учудя, ако се окажеха съвсем близо до истината.
По някое време обаче реалността се е проявила в цялата си гадост и е размазала и последната й капчица надежда, че ще може да остане заедно с гаджето си. Изборът й се е избистрил до следното: или изчезваш, или умираш.
И тя съответно изчезва.
Прегледах още няколко вестникарски материала по случая, но не открих почти нищо ново. Арчър Майнър бе въздигнат до ранга на героична енигма. Начинът, по който бил възпитаван, целял да направи от него най-големия мръсник сред мръсниците. По-големият му брат бил екзекутиран „по гангстерски“ още докато Арчър следвал. Та се предполагало Арчър да наследи семейния бизнес. Почти повторение на филма „Кръстникът“, с тази разлика, че конкретният син в случая не се поддал. Арчър Майнър не само отказал най-категорично да се присъедини към ММ, ами и запретнал ръкави да унищожи синдиката.
Отново и отново се изправях пред въпроса какво е наложило присъствието на моята мила Натали в конкретната адвокатска кантора в тази късна доба? Възможно е да е била техен клиент, но това не обясняваше късния час. Може да се е познавала с Арчър Майнър, но нямах представа до каква степен. Но тъкмо когато бях готов да се откажа от този ракурс — да отдам присъствието й на чистата случайност, — пред очите ми попадна кратък, безцветен некролог.