— Педофилия — уточних.
— Точно така.
— Заради което баща му се е самоубил — добавих.
— Нямаш представа как Тод понесе самоубийството му. По онова време деляхме една стая в общежитието и бях най-добрият му приятел. Той се разкапа пред очите ми. Не можеше да се примири с цялата несправедливост. Дали нямаше да се развият нещата другояче, ако баща му беше намерил начин да изчезне, питахме се. Но дори и да беше успял, от такива обвинения бягане няма. Те вървят вечно след човека.
— Освен — рекох — ако не му се предостави ново начало.
— Точно така. Тогава си дадохме сметка колко хора се нуждаят да бъдат спасени и че единственият начин да се спасят, е, като им се осигури нов живот. Професор Хюм споделяше този наш възглед. И в неговата биография имало човек, който е можел да се възползва от такова ново начало.
Думите му ме накараха да се замисля. Дали пък този „човек“ не е бил професор Арон Клайнър.
— Затова обединихме усилията си — продължи Джед. — Формирахме групата си уж като благотворително дружество. Баща ми беше шериф на федерална служба и укриваше защитени свидетели. Така че правилата ми бяха пределно ясни. Фермата наследих от дядо ми. И я превърнахме в убежище. Обучавахме хората как да се държат след като приемат нова самоличност. Ако си бил любител на хазарта например, не бива да се появяваш повече в Лас Вегас или по хиподрумите. Мъчехме се да въздействаме на психиката им, за да осъзнаят, че изчезването е един вид самоубийство и прераждане — унищожаваш едно човешко същество с цел да създадеш ново. Осигурявахме им непробиваеми нови самоличности. Ползвахме дезинформация, за да пращаме издирващите ги по грешни следи. Правехме им заблуждаващи татуировки и други промени във външния вид. В отделни случаи Тод променяше физиономиите им с помощта на пластичната хирургия.
— А след това? — попитах. — Къде пращахте спасените от вас?
— Точно там е хватката — засмя се Джед, — че ние никъде не ги местехме.
— Не те разбирам.
— Ти не преставаш да търсиш Натали, но отказваш да се вслушаш. Никой от нас няма ни най-малката представа къде може да е тя. Така е организирана дейността ни. И да искаме, не можем да ти кажем. Ние ги подготвяме до съвършенство, но в един момент ги оставяме на някоя железопътна гара и оттам нататък следите им се изгубват напълно. По този начин гарантираме безопасността им.
Опитах се да преглътна казаното: идеята, че няма абсолютно никакъв начин да я намеря; че е изключено някога да се съберем отново. Мисълта, че от самото начало всичките ми усилия са били напразни, буквално ме смаза.
— Значи, в един момент Натали се е обърнала към вас за помощ.
А Джед пак погледна към леглото.
— Дошла при Малкълм.
— Откъде го е познавала? — попитах.
— Нямам представа.
Аз обаче имах. Майката на Натали й разказала за скандала с преписването от страна на Арчър Майнър и за това как баща й бил принуден да изчезне. И понеже тя държала да открие баща си, сред първите хора, към които се обърнала за помощ, бил, естествено, Малкълм Хюм. С течение на времето Малкълм се сприятелил с дъщерята на любимия му колега, който по принуда бил изчезнал. А дали не й е и помогнал да се скрие от семейството на Арчър Майнър? Нямах доказателства. Но подозирах, че точно това е станало. Но, така или иначе, Арон Клайнър е онзи, който подтикнал Малкълм да се включи в „Ново начало“. А дъщеря му, разбира се, му е била първа грижа и той я прибрал под своето крило.
— Знам, че Натали се е обърнала към вас, след като станала свидетел на убийство — рекох.
— И то не какво да е убийство, а покушението срещу Арчър Майнър.
— Значи, тя присъства на убийството — кимнах, — после отива при Малкълм, а той ви я довежда в убежището.
— Първо я довел тук.
Ама, разбира се, мина ми през ум. Картината. Та нали тукашният пейзаж я е вдъхновил.
Джед се смееше.
— Какво има?
— Ти май не схващаш какво ти говоря?
— Кое да схващам?
— Ти беше толкова близък с Малкълм. Вече ти споменах, че те обичаше като собствен син.
— Не включвам.
— Когато преди шест години закъса с писането на дисертацията, кой ти предложи да отидеш в творческия курорт във Върмонт? Малкълм Хюм, нали?
Усетих как лек хлад ме полази по кокалите.