— Е, и?
— „Ново начало“ не се състои само от трима ни, разбира се. Имаме и други верни помощници. Вече познаваш Куки и неколцина от останалите. Макар общата им бройка да не е голяма. Сплотеността ни се дължи на пълното ни доверие един към друг. По някое време Малкълм бе стигнал до идеята, че ще си полезен за организацията ни.
— Аз?
— И тъкмо затова предложи да посетиш този курорт. Искаше да те запознае с дейността на „Ново начало“ и да те привлече в редиците ни.
Не намирах подходящи думи, затова реших да се придържам към очевидното.
— И защо се отказа?
— Осъзна, че няма да се впишеш добре.
— Не те разбирам.
— Действаме в един ужасно мътен свят, Джейк. Някои наши деяния са незаконни. Правилата си ги съставяме ние. Ние решаваме кой заслужава и кой — не. При нас няма ясно очертана линия между невинност и виновност.
Кимнах да покажа, че вече почвам да схващам. И черно-бялото… но и сивата област.
— Професор Ибън Трейнър.
— Той наруши правилника. Ти настояваше да бъде наказан. Отказваше да прозреш облекчаващите вината му обстоятелства.
Сетих се как Малкълм беше застанал в защита на Ибън Трейнър, когато след онова парти двамата студенти бяха откарани в болницата с алкохолно отравяне. И осъзнах истината. Оправдателната позиция на професор Хюм спрямо Трейнър е била отчасти и изпитание — изпитание, което според Малкълм не съм издържал. Прав е бил всъщност. Аз съм заклет привърженик на законността. А тръгне ли човек надолу по хлъзгавия склон, отнася със себе си всичко онова, което ни прави цивилизовани.
Поне така бях гледал на нещата допреди последната седмица.
— Джейк?
— Кажи.
— Наистина ли знаеш как фамилията Майнър са стигнали до Тод Сандерсън?
— Аз поне така смятам — рекох. — Вие все пак съхранявате някакъв архив за дейността на „Ново начало“, нали?
— Само на уеб сървър. А за да се влезе в него, трябва да са налице минимум двама от нас тримата — Тод, Малкълм и аз. — Примига, отвърна поглед, примига още няколко пъти. — Сега осъзнавам, че съм останал единствено аз. Така че архивът на практика вече не съществува.
— Е, не го ли съхранявате и на някакъв твърд носител, все пак?
— Като какъв? — попита.
— Ами под формата на завещания, да речем?
— А, да, завещания има, но са на място, където никой не би могъл да ги открие.
— Нещо като касета за скъпоценности на Канал Стрийт?
На Джед му провисна ченето.
— Ти откъде знаеш?
— Трезорът там е бил разбит. И някой се е добрал до касетите. Не знам точно какво се е случило, но Натали все още е била огромен приоритет за фамилията Майнър. Откриването й е щяло да донесе някому луди пари. Затова и предполагам, че някой — я самите крадци, я някое корумпирано ченге — е реагирал на името й. Информацията е стигнала до фамилията Майнър. А фамилията установила, че касетата е била наета от някой си Тод Сандерсън, живущ в Палмето Блъф в Южна Каролина.
— Божичко — промълви Джед. — Затова, значи, са му отишли на гости.
— Да.
— И са го изтезавали.
— Знам.
— Изкопчили са някакви сведения от него. Човек не може да издържа безкрайно на болка. Но от друга страна, Тод нямаше представа къде може да е нито Натали, нито останалите. Можел е да им съобщи само онова, което е знаел, нали разбираш?
— За теб, да кажем, и за убежището във Върмонт — подсказах.
— Тъкмо затова го и закрихме — кимна Джед. — Това ни накара да избягаме оттам и да се преструваме, че е най-обикновена ферма. Разбираш ли?
— Разбирам — рекох.
А той пак погледна към трупа на Малкълм.
— Ще трябва да го погребем, Джейк. Ние двамата с теб. Тук, на това място, което той обожаваше.
В този миг осъзнах нещо друго, от което се смразих до мозъка на костите. Изглежда, е проличало на лицето ми, понеже Джед веднага попита:
— Какво?
— Тод така и не е успял да погълне таблетката си с цианкалий.
— Предполагам, че са го изненадали.
— Да. А ако по време на изтезанията им е издал твоето име, логично е да им е казал и името на Малкълм. След което те вероятно са пратили свои хора във Виро Бийч, които са установили, че Малкълм е заминал за тази вила. Домът му там е бил празен. Но типове като тях не се предават лесно. Попаднали веднъж на първата си следа от последните шест години, надали са имали намерението да я изпуснат току-тъй. Разпитали са насам-натам, прегледали са всички книжа, които са им попаднали. И по този начин са стигнали дотук, независимо че нотариалният акт за това място е все още на името на покойната му съпруга.