Край. За него, а вероятно и за мен.
Дори ако приемех, че Джед е убил двама от онези, оставаха още трима — живи и въоръжени. За няколко наносекунди прецених шансовете си. Почти нулеви. Макар всъщност да имах една искрица надежда. Да печеля време. Да бавя топката, докато дойде полицията. Но си дадох и сметка колко далеч сме от всичко, колко време карах по оня разбит път и как не бях видял нито една сграда с що-годе официален вид от сума ти километри насам.
Нямаше как кавалерията да пристигне начаса.
Но пък фамилията Майнър може да иска да ме плени жив.
Аз бях последната им възможност да се сдобият с някакви сведения за Натали. Тук вече можех да им полазя известно време по нервичките.
Идваха все по-близо до колибата. Огледах се да видя къде мога да се скрия.
Да спечеля време. Нищо повече.
Но нямаше къде да отида. Изправих се и надникнах през прозорчето на задната врата. Онзи още си беше там и ме чакаше. Прекосих на спринт кухнята и се върнах в спалнята. Малкълм не беше помръднал. Не че бях очаквал да го стори.
Чух как някой влезе в колибата.
Отворих прозореца на спалнята. С надеждата — единствената ми надежда, ако трябва да съм точен — онзи отзад да е зает да наблюдава вратата. Прозорецът на спалнята беше на дясната стена. Оттам, където го видях да стои, не трябваше да има видимост към този прозорец.
Откъм всекидневната долетя гласът на Дани Зукър:
— Професор Фишър? Знаем, че си вътре. Не ни карай да те чакаме, за да не стане още по-зле.
При отварянето му прозорецът изскърца. Зукър и един от сатрапите му се затичаха по посока на звука. Мярнах ги, докато се преметнах през прозореца и хукнах към гората.
Зад мен затрещяха оръжия.
Явно не изгаряха от желание да ме заловят жив. Не знам дали си въобразявах, или наистина беше така, но мога да се закълна, че усетих как куршумите свистяха досами тялото ми. Продължих да бягам. Изобщо не се озърнах. Краката ми работеха безспирно…
Някой плонжира в нозете ми отляво.
Предположих, че е постовият от задната страна. От удара паднахме и двамата. Успях да го млатна веднъж с юмрук по физиономията. Главата му се отметна назад. Засилих се и го изтресох втори път. Онзи охлаби захвата си.
Късно беше обаче.
Над нас стояха Дани Зукър и другият главорез с насочени в мен оръжия.
— Теб можем и жив да те оставим — каза с най-прости думи Зукър. — Само ни кажи къде е тя.
— Не знам.
— В такъв случай ти си ми напълно излишен.
Край. Нямаше съмнение, че е дошъл краят ми. Онзи, който ме беше повалил, тръсна глава. Изправи се и грабна пистолета си. А аз останах на земята, само че заобиколен вече от трима въоръжени мъже. Нямаше мърдане. Нямаше и вой на приближаващи се сирени. Единият от пазещите ме стоеше от лявата ми страна, другият — от дясната. Вдигнах очи към Дани Зукър, който беше отстъпил крачка назад. И извадих последния си коз.
— Ти си убиецът на Арчър Майнър, нали?
Заварих го неподготвен. Объркването му пролича по лицето.
— Какво?
— Трябвало е някой да му запуши устата — рекох, — а Максуел Майнър не би посегнал на собствената си рожба.
— Ти си луд.
Онези двамата се спогледаха.
— За какво ви е иначе да я търсите? — попитах. — Шест години минаха оттогава. Знаете, че никога няма да се яви като свидетел.
Дани Зукър завъртя глава. На лицето му се беше изписало нещо като мъка.
— Ти просто си говориш наизуст, нали?
И вдигна пистолета с вече почти видимо нежелание. Изиграл бях и последната си карта. Хич не ми се щеше да умра точно по този начин — проснат на земята помежду им. Понечих да се изправя, като в същото време се чудех какво да сторя за последно, когато друг взе решението вместо мен.
Чу се единичен изстрел. Главата на оня от лявата ми страна се пръсна като настъпен с тежък ботуш домат.
Всички останали се извърнахме по посока на изстрела. Пръв се съвзех аз. И понеже оставих отново да ме командва примитивният ми обонятелен мозък, плонжирах право към мъжа, когото вече бях ударил на два пъти с юмрук. Беше ми най̀ под ръка, а и се предполагаше да е най-замаян след двата удара.
Целта ми беше да грабна пистолета му.
Но онзи реагира много по-бързо, отколкото очаквах. Май и той се беше подчинил на примитивния си обонятелен мозък. Отстъпи назад и се прицели. Прекалено далече беше от мен, че да го стигна овреме.