Както може да се очаква, Ланфорд ми липсва. Липсва ми и старият начин на живот. Макар и да не е редно, с Бенедикт продължаваме да поддържаме контакт. Създадохме си имейл акаунт към AOL (старомодни сме все пак) и съобщенията ги оставяме в папката „чернови“, без да натискаме бутона „изпрати“. Периодически проверяваме акаунта.
Голямата новина в живота на Бенедикт е тази, че наркокартелът, който го преследваше, се затрил окончателно в битка за надмощие с друга банда. Така че, казано накратко, той най-сетне е свободен да се върне при Мари-Ан. С тази уговорка, че при последната му проверка на акаунта й във фейсбук установил, че статусът й е променен от „в интимна връзка“ на „омъжена“. А и на нейната страница, и на онази на Кевин изобилствали снимки от сватбата им.
Аз го врънкам да й каже все пак истината. Той обаче се опъва. Не щял да й обърква живота.
Че то животът си е поначало една бъркотия, разправям му.
Дълбока мисъл, нали?
А аз успях най-сетне да подредя докрай всички парченца от загадката. Доста време ми потрябва. Един от главорезите на Майнър, когото Джед беше прострелял, оцеля. И показанията му потвърдиха подозренията ми. Крадците, известни под името „Невидимите“, влезли с взлом в банката на Канал Стрийт. В касетата на Тод Сандерсън намерили както завещания, така и задгранични паспорти. Взели паспортите, понеже щели според тях да ги пласират по-лесно на черния пазар. Един от „Невидимите“ разпознал името на Натали и доложил за това на фамилията Майнър, която я търсела активно въпреки това, че били минали шест години. И тъй като касетата била наета на името на Тод Сандерсън, наложило се Дани Зукър и Ото Деверо да му отидат на гости.
Оттам насетне знаете какво се случи. Или поне повечето подробности.
И въпреки всичко сума ти въпроси си оставаха без отговор. Включително и онзи, който бях задал на Дани Зукър, мигове преди животът му да приключи: защо фамилията Майнър се беше вманиачила толкова да открие къде е Натали? Тя е била вече обявила на практика, че няма да свидетелства. За какво им е трябвало да ровят, да я изкарат на светло, когато това е можело в крайна сметка да я принуди пак да търси спасение у полицията? По някое време бях почнал да вярвам, че зад цялата работа стои всъщност Дани Зукър, понеже той е убил Арчър Майнър и искал да се подсигури, че няма да остане на този свят жива душа, която да съобщи този факт на Максуел Майнър. Но и това май не се връзваше, ако се съди по озадачената му физиономия, когато го обвиних във въпросното престъпление.
„Ти просто си говориш наизуст, нали?“
Така реагира тогава Дани Зукър. И се оказа, че е бил прав. Но почнах да си съставям картинката, особено след като взех да умувам по останалия най-съществен въпрос — по случая, откъдето беше тръгнало всичко останало:
Къде беше бащата на Натали?
Разкрих отговора на този въпрос преди близо година. Два дни преди да ме изпратят в Ню Мексико, посетих отново майката на Натали в старческия дом „Хайд Парк“, маскиран по доста любителски начин. (Маскировката ми в момента е много по-семпла: ходя с обръсната глава. Няма ги младежките ми буйни професорски къдрици. Кубето ми лъщи. Липсва ми само златната обичка, че да ме сбъркат с „Мистър Клийн“.)
— Този път държа да узная истината — рекох на Силвия Ейвъри.
— Вече ви я казах.
Да се сдобиеш с нова самоличност и да изчезнеш, понеже си бил обвинен в педофилия или си стъпил накриво пред някой наркокартел, или си била бита от жесток съпруг, или си била свидетелка на извършено от мафията убийство — това го разбирам. Но да се скриеш за цял живот заради преписвачески скандал в университет и да не се появиш дори сега, след като Арчър Майнър не е вече между живите — това не ми го побираше главата.
— Бащата на Натали изобщо не е избягал, нали?
Тя не ми отговори.
— Ами са го убили — рекох.
Силвия Ейвъри май вече нямаше сили да ми възразява. Просто седеше вкаменена насреща ми.
— Казали сте на Натали, че баща й никога, в никакъв случай нямало да я изостави.
— Така беше — каза тя. — Толкова силно я обичаше. И Джули обичаше. И мен. Такъв добър човек беше поначало.
— Прекалено добър — отбелязах. — Затова винаги е виждал нещата само в черно и бяло.