Знае, че знам, макар никога да не сме зачеквали темата. И се питам дали това е свързано с първия път, когато ме напусна и когато е преценила, че няма да мога да живея с истината за деянията й. За тогавашния ми „аз“ може би е била права.
Но сега вече мога.
Даяна Уайс вдига глава и ме вижда, че вървя към нея. Усмивката й буквално засенчва слънцето. Днес моята красива съпруга сияе повече от всякога. Или може би си внушавам заради чувствата ми към нея. Или така ми се струва, понеже знам, че е бременна с детето ни вече седми месец.
Часът й свършва. Студентите не бързат да се разотиват. Когато най-после оставаме насаме, тя хваща ръката ми, поглежда ме в очите и ми казва:
— Обичам те.
— И аз те обичам — казвам.
Тя ми се усмихва. Пред усмивката й сивото няма никакви шансове. И се разтваря в прекрасна мъглявина от ярки цветове.