Малчо и Дългуча се върнаха в патрулката, седнаха на предната седалка и ме изчакаха и аз да се кача в моя автомобил. Тук нямах повече работа. Седнах зад волана и потеглих.
Осма глава
Но не стигнах далеч.
Спрях в селото Крафтборо. Ако отнякъде в него се влееше неочакван поток от ново строителство и пари, би могло да се вдигне до нивото на малко американско градче. Засега обаче приличаше на декор от стар филм. Нямаше да се учудя дори на появата на мъжки акапелен квартет в сламени шапки. Имаше смесен магазин (на чиято табела в действителност пишеше „Смесен магазин“), стара „воденица“ с „туристически център“ без персонал, бензиностанция, в която се помещаваше и бръснарница с един стол, и книжарница кафене. Доста часове бяхме прекарали с Натали в тази книжарница кафене. Беше съвсем малка, така че ровенето из книгите беше доста ограничено, но пък имаше една масичка в ъгъла, където с Натали сядахме да четем вестника и да пием кафе. Собственичката Куки — сладкарка, успяла да напусне големия град — я поддържаше заедно с партньорката си Дениз. Въртеше нонстоп или албума „Син на изкуплението“ на Джоузеф Артър, или „О“ на Деймиън Райс, дотам, че след време ние двамата с Натали взехме да ги възприемаме като — гледайте да не повърнете — „нашите“ албуми. Любопитно ми беше дали пак ще заваря Куки там. Според Натали Куки била най-добрата майсторка на твърди английски кифлички в историята на човечеството. Не че Натали не умираше поначало за всякакви кифлички. Докато аз и до ден-днешен не мога да различа английските от твърд колкото камък хляб.
Нали ви казах? Не по всичко помежду ни цареше единодушие.
Паркирах надолу по пътя и тръгнах пеш нагоре по пътеката — същата, по която бях слязъл, залитайки, преди шест години. След стотина метра между дърветата, зърнах на поляната познатото ми бяло параклисче, почти на ръба на имота, от който току-що ме бяха изгонили. Беше свършило някакво богослужение или събрание. Гледах как участниците примигваха на излизане срещу залязващото слънце. Самият параклис, доколкото знаех, беше неденоминационен и видът му беше по-скоро утилитарен, отколкото унитарен — преди всичко място за събиране, а не за дълбоко религиозно служене.
Застоях се с усмивка на лице, сякаш бях част от цялото това общество и кимах най-дружелюбно на всички минаващи покрай мен и по пътеката. Взирах се и в лицата им, но не видях нито едно познато отпреди шест години. Не че това ме изненада особено.
До стълбите на параклиса чакаше висока жена със силно стегнат кок. Отправих се към нея, все още не свалил дружелюбната си усмивка.
— С какво мога да ви помогна? — запита тя.
Хубав въпрос. Какво всъщност се надявах да открия точно там? Поне план да имах някакъв…
— Преподобния Кели ли търсите? — зададе нов въпрос тя. — Защото в момента го няма.
— Тук ли работите? — заинтересувах се.
— В известна степен. Казвам се Люси Кътинг и завеждам на доброволни начала регистрите.
Задържах се на мястото си.
— С нищо ли не мога да ви бъда полезна?
— Не знам как точно да ви обясня… — подхванах. После рекох: — Преди шест години присъствах тук на една сватба. Познавах булката, но не и младоженеца.
Тя леко присви очи, повече от любопитство, отколкото от предпазливост. А аз продължих:
— Та съвсем наскоро видях некролога на мъж на име Тод. Младоженецът на онази сватба също се казваше Тод.
— Доста често срещано име — отбеляза жената.
— Безспорно. Но имаше и снимка на покойника. И ми заприлича… знам, че ще ви се стори особено, но ми заприлича на онзи, който се ожени тогава за моята позната. Лошото е, че никога не съм чувал фамилното име на този Тод, така че не мога да кажа дали е същият човек, или не. И ако се окаже, че е същият, бих желал да поднеса съболезнованията си.
— Защо просто не им се обадите? — почеса се по бузата Люси Кътинг.
— Не е удобно — реших да заложа на откровеността аз. И ми стана приятно. — Като начало, нямам представа къде живее сега Натали. Така се казваше булката. Освен това имам смътния спомен, че прие и неговата фамилия. Така че няма как да ги открия. А освен всичко друго, да си призная най-откровено, с тази жена бях имал в миналото определена връзка.