И в момента скачах от една радиопрограма на друга, докато накрая се установих на станция, по която пускаха музика „ска от първата вълна̀“ от 80-те години. „Къде е нежността“, питаха Дженеръл Пъблик? И аз си задавах същия въпрос. Къде е нежността? И къде, като сме тръгнали да питаме, е и Натали?
Почвах да откачам.
Паркирах пред квартирата — избягвах да я наричам „моя дом“ или „апартамента ми“, тъй като си беше най-пълноценна университетска квартира в кампуса. Независимо че нощта отдавна беше настъпила, именно защото сме в университетски кампус, имаше достатъчно изкуствено осветление. Чак сега проверих новия си имейл. Беше от госпожа Динсмор, а на реда „Отн.“ пишеше:
Искано досие на студент.
Браво бе, секси звяр, рекох си наум. Кликнах и прочетох пълния текст на мейла, от начало до край:
Какви още пояснения очакваш след „Искано досие на студент“?
Набиващият се на очи отговор гласеше: „Никакви“.
Телефонният екран обаче беше прекалено малък, за да прочета прикачения файл, та забързах по алеята да го разгледам на лаптопа си. Пъхнах ключа в бравата, отворих входната врата и светнах лампите. Не знам защо, но очаквах да заваря пълен безпорядък, след като някой е претарашил заведението, както казват. Явно съм гледал прекалено много филми. Квартирата ми си оставаше, меко казано, невзрачна.
Тръшнах се пред компютъра и влязох в имейл акаунта. Отворих мейла от госпожа Динсмор и изтеглих приложението. Както вече споменах, преди години бях разгледал собственото си студентско досие. Тогава ми причини известни притеснения покрай съдържащите се в него бележки по мой адрес, които преподавателите ми не бяха споделили с мен. Предполагам, че на някакъв етап университетът е взел решение да улесни съхранението на всички тези стари досиета, като ги сканира в дигитална форма.
Започнах с първокурсника Тод. Нищо особено, ако не смятаме, че самият Тод е бил, така да се каже, особен — 6+ по всички предмети. Няма първокурсник, способен да изкара 6+ по всичко. Именно това е накарало професор Чарлс Пауъл да отбележи, че Тод бил „изключителен студент“. Професор Рут Кугелмас не можеше да го нахвали: „Невероятен младеж“. Та дори и професор Малкълм Хюм, вечно пестелив на похвалите, бе признал, че „Тод Сандерсън е почти свръхприродно надарен“. Уау! Тук ставаше нещо много странно. И аз се бях представил като добър студент в същия университет, но единствената бележка, която бях открил в досието си, беше негативна. И бележките, които лично аз бях писал, бяха до една отрицателни. Ако всичко си е наред, преподавателят просто не предприема нищо допълнително и оставя оценката да говори сама за себе си. Практическото правило по отношение на студентските досиета сякаш гласеше: „Ако нямаш какво да критикуваш, не пиши никакви коментари“.
Да, ама правилото явно не е важало за добрия стар Тод.
Схемата с невероятно високите оценки се запазваше и през първия семестър на втори курс, след което изведнъж нещата рязко се променяха. Срещу втория семестър беше изписано с едри букви „ОТЛОЖЕН“.
Хм! Потърсих да видя по какви причини е станало, но пишеше единствено „лични“. Това вече беше съвсем загадъчно. Тъй като досиетата са затворени и поверителни — или поне се предполага да са такива, — ние, преподавателите, рядко се ограничаваме само с „лични“, а описваме случая надълго и нашироко.