Въведоха ме в офис с вид точно като на кабинет на университетски ректор, само че по-префинен и по-изпипан. То, като се замисли човек, и новият ни ректор Джак Трип беше бая префинен, изпипан и корпоративен на външен вид, с провиснал перчем и винирени зъби. За да не се откроява чак толкова много от академичната среда, гледаше да се облича в костюми от туид, но и те бяха прекалено изискано скроени и очебийно скъпи, че да минат за автентични професорски одежди. Биеше на очи дори прецизността, с която бяха изрязани кожените кръпки на лактите. Студентите го наричаха подигравателно „позьор“. И в случая не съм сигурен в точното значение на този термин, но ми се струваше уместен.
От живота съм научил, че най-важното за едно човешко същество е да го поощряваш, та в този смисъл бях готов да оправдая донякъде ректора. При всичките му високопарни академични и образователни звания, работата му в крайна сметка се свеждаше до това да събира пари. Точка. Парите бяха — а вероятно и следваше да са — основната му грижа. Доколкото съм успял да установя, най-успешните ректори често са именно онези, които са наясно с тази си функция и не я обременяват с друг прицелен нависоко дневен ред. Така че според горното определение ректорът Трип всъщност се справяше доста добре.
— Сядай, Джейкъб — каза Трип, докато гледаше покрай мен към полицайката Стемър. — Ивлин, затворѝ вратата след себе си, ако обичаш.
Изпълних нареждането му, Ивлин Стемър също.
Трип се настани зад претруфеното си бюро. Голямо бюро — прекалено голямо, прекалено корпоративно и издуло се от важност. Изпадна ли в злобарско настроение, склонен съм да забелязвам, че бюрото на човека, не по-малко от колата му, често е… как да го кажа… проява на компенсация. Трип сключи пръсти върху бюрото, достатъчно голямо, за да служи за хеликоптерна площадка, и каза:
— Имаш вида на човек минал през ада, Джейкъб.
Прехапах дежурния си отговор „А пък оня да го беше видял на какво прилича“, тъй като в конкретния случай щеше да е съвсем сериозна проява на пошъл вкус.
— Снощи стоях до късно.
— Имаш вид на пострадал.
— Нищо ми няма.
— Няма да е зле да се прегледаш.
— Вече го направих. — И се наместих на стола. От лекарствата всичко ми се виждаше мъгляво, все едно пред очите ми бяха сложили тънки парчета марля. — За какво си искал да ме видиш, Джак?
Той разпери за миг ръце, после ги върна върху бюрото.
— Би ли ми разказал какво ти се случи снощи?
— Какво да ми се е случило снощи? — попитах.
— Ти кажи.
А, на тая ли игра ще играем, значи? Добре. Започвам аз.
— Снощи с един приятел отидохме на бар. Попрекалихме. Като се прибирах у дома, двама души ми скочиха. И… ъъ… ме отвлякоха.
— Двама души те отвлякоха? — ококори се Трип.
— Да.
— Познаваш ли ги?
— Твърдяха, че се казвали Боб и Ото.
— Боб и Ото, значи?
— Така се представиха.
— И къде са сега тия двамата?
— Нямам идея.
— Не са ли ги задържали?
— Не са.
— Но ти си подал оплакване в полицията, предполагам?
— Да — рекох. — Няма ли все пак да ми кажеш за какво е целият този разпит?
Трип вдигна ръце, сякаш изведнъж бе осъзнал, че повърхността на бюрото е лепкава. После събра длани и остави върховете на пръстите му да отскочат едни от други.
— Познаваш ли студент на име Бари Уоткинс?
Сърцето ми се преобърна.
— Да не му се е случило нещо?
— Познаваш ли го?
— Да, един от двамата, дето ме нападнаха, го удари с юмрук в лицето.
— Ясно — провлачи Трип по начин, който подсказваше, че нищо не му е ясно. — И кога стана това?
— Докато стояхме до вана. Бари ме извика по име и се затича към мен. Но преди да успея да се извърна, единият от ония го тресна. Какво му е на Бари?
Върховете на пръстите му поотскачаха още известно време.
— В болница е, с натрошени лицеви кости. От удара е получил доста сериозни поражения.
— По дяволите — втрещих се.
— Родителите му са силно разстроени. Обмислят дали да не заведат дело.
Дело — думата, която всява терор в сърцето на всеки бюрократ. Почти бях готов да чуя и музика от някой смотан филм на ужасите.
— Бари Уоткинс не си спомня да е видял други двама мъже. Помни само как те е повикал и как се е затичал към теб — нищо повече. А други двама студенти са те видели как си побягнал в някакъв ван.