Но ако Джед ме застреля сега — дори докато правя опит да се предам, — ще може да се тълкува или като самоотбрана, или, в най-лошия случай, като изстрел от уплашен човек. Ще ме убие като едното нищо, после ще каже, че го е било страх да не би да съм въоръжен и аз, особено като се има предвид, че според Малчо и Дългуча Джери вече съм имал на сметката си един убит. Върмонтските приятелчета на Джед ще се закълнат, че той говори истината, а единственият, който би могъл да ги опровергае — моя милост, — вече ще е станал на храна за червеите.
Освен това налице беше и друг фактор. Ако се предам, колко време ще остана в лапите на полицията? Тъкмо съм взел да се доближавам до истината. Усещам го. А те смятат, че съм убил човек. Какво ти „смятат“? Та нали аз сам си го бях признал, по дяволите. За колко ли дълго ще ме задържат? Обзалагам се, че хич няма да е за кратко.
Арестуват ли ме сега, това ще ме лиши почти изцяло от възможността да притисна Джули, сестрата на Натали.
— Насам — каза Дългуча Джери.
И тръгнаха към мен. Джед държеше пистолета насочен напред, съвсем готов за стрелба.
Взех бавно да отстъпвам заднешком. Имах чувството, че главата ми плава в меласа.
— Ей, ако си там, в гората — провикна се Малчо, — излез веднага с вдигнати ръце.
Още по-наблизо дойдоха. А аз отстъпих още някоя и друга крачка и се прилепих зад едно дърво. Гората беше гъста. Ако успея да навляза малко по-навътре, ще ми осигури поне известно прикритие. Грабнах камък и го запокитих с все сила наляво. Преследвачите ми се обърнаха натам и взеха да осветяват мястото с фенерчетата си.
— Тука е — изкрещя някой.
Джед ги поведе нататък с насочен пистолет.
Да се предавам ли? Май няма да стане.
Малчо вървеше редом с Джед и го възпря с ръка, когато онзи почти се затича.
— Недей бърза — каза Малчо. — Не знаеш дали няма оръжие.
Джед, естествено, беше напълно убеден в противното.
Дългуча Джери обаче отказа да се помръдне.
— Туй нещо показва, че е още ей тук.
И пак посочи към мен, разстоянието помежду ни беше към четиридесет-петдесет метра. Приклекнах в шубрака и набързо затрупах под листата телефона си — втори изгубен в продължение на някакви си три дни, — после се отдалечих, колкото се можеше по-безшумно. Отстъпвах на заден ход все по-навътре в гората, като гледах да не вдигам излишен шум. В ръката си държах няколко камъка, да ги хвърля, ако се наложеше да им отвличам вниманието.
Онези се върнаха и се скупчиха около Джери, после бавно запристъпваха към телефона ми.
А аз ускорих темпото, навлизайки все по-дълбоко и по-дълбоко в гората. Вече не виждах хора, а само фенерчетата им.
— Някъде наблизо трябва да е — каза Дългуча Джери.
— Или поне телефонът му е наблизо — допълни Джед, явно получил някакво прозрение.
Не спирах да се движа приведен към земята. Не че имах конкретен план за действие. Нито знаех накъде да вървя, нито докъде се простира гората. Засега им се изплъзвах, но все някога щеше да ми се наложи да изляза на открито, макар да нямах представа кога и къде точно ще стане.
Защо ли да не се върна обратно към сградата, мина ми през ум.
Чух пак говор, но отдалеч; вече не ги виждах. Това е добре. Забелязах, че фенерчетата се спряха и се насочиха надолу.
— Няма го — рече някой.
— Виждам — отчете с досада Малчо.
— Да не би устройството ви да не е точно.
Предположих, че са стигнали до онова място, където бях заровил телефона. Дали бях успял да се отдалеча достатъчно? Надали, но и авансът, който имах, би трябвало да ми стигне. Изправих се да се затичам и точно в този момент го усетих.
Не съм нито лекар, нито химик, така че не мога да ви опиша как точно действа адреналинът. Знам единствено, че действа. Вече ми беше помогнал да се преборя с болката от онзи удар по главата ми, да скоча през прозореца, да се изправя, след като паднах с все сила на земята. Спаси ме и след челния удар в онова дърво, независимо че веднага усетих как ми се поду долната устна и как кръвта започна да горчи върху езика ми.
Но онова, което знам — онова, което точно в този миг ми ставаше ясно, — беше, че адреналинът не е безкраен. А е хормон в ограничено количество, който се намира в човешкото тяло, и толкова. И че какъвто и прилив на сила да ни осигурява, действието му е съвсем краткотрайно.