— Дай да пратим някой студент да донесе багажа ти — каза той.
— Един студент вече пострада заради мен — завъртях глава.
— В случая няма никакъв риск.
— Не ща, все пак.
„Кларк Хаус“ беше заключена. Вмъкнах се скришом през задния вход, грабнах нещата си и се върнах забързано в колата на Бенедикт. Никой не стреля по мен. Едно на нула за добрите. Бенедикт ме откара до задния вход на вилата му и ме пусна да сляза.
— Много ти благодаря — рекох.
— Имам да проверявам куп есета. Нали ще се оправиш сам?
— Няма проблем.
— И отиди на лекар да ти прегледат главата.
Все още имах известно остатъчно главоболие. Вероятно от нещо като сътресение, от преумора, стрес или съчетание и от трите. Де да знам. Но се съмнявах, че се нуждая от лекарска намеса. Благодарих повторно на Бенедикт и се настаних в стаята. Извадих лаптопа и го сложих върху бюрото.
Време е, рекох си, за малко кибердетективщини.
Сигурно се чудите кое ме караше да мисля, че от мен става първокласен следовател и откъде изобщо знам как действа един кибердетектив. Нито съм такъв, нито знаех какво да правя. Знам единствено как да вкарам въпрос в търсачката гугъл. И точно това предприех като начало.
Първо проверих датата: 24 май, преди шест години.
Същата, която бях видял на снимката от охранителната камера, показана ми от нюйоркската полиция. Логично беше да предположа, че ако нещо е станало на тази дата, ще е… ами да го наречем „престъпление“. За което може и да е писало във вестниците. Минимална вероятност, казвате? Съгласен съм. Но все трябваше да почна отнякъде.
Чукнах бутона и моментално на екрана наизскачаха отправки към репортажи за някакво торнадо в щата Канзас. Налагаше се да постесня малко тематиката. Затова добавих „Ню Йорк Сити“ и пак чукнах бутона. Първият линк ме уведоми, че в мач от Националната хокейна лига „Ню Йорк Рейнджърс“ паднали с 2:1 от „Бъфало Сейбърс“. Втори линк: „Ню Йорк Метс“ бият „Аризона Даймъндбакс“ 5:3 на бейзбол. Ама че вманиачено на спортни теми е това, нашето общество.
Но най-после попаднах на сайт, следящ и архивиращ нюйоркските ежедневници. През последните две седмици повечето вестници водеха на челните си страници с репортажи за поредица безумно смели банкови обири в град Ню Йорк. Обирджиите действали нощем, не оставяли никакви следи, заради което ги били кръстили „Невидимите“. Страшно оригинално. Оттам кликнах на линка към архивите от 24 май преди шест години и взех да се ровя из киберстраниците с градските вести.
Водещите теми за деня: Въоръжен мъж извършва нападение срещу френското консулство. Полицията разбива шайка украинци — дилъри на хероин. В съда гледат делото срещу полицай на име Джордан Смит, обвинен в изнасилване. Възникват подозрения във връзка с пожар на жилищен имот в Стейтън Айлънд. Управител на хедж фонд към „Солем Хамилтон“ е подведен под отговорност за участие във финансова пирамида. Щатски ревизор е обвинен в нарушение на етичните правила.
Празна работа. А може и да не е. Ами ако Натали е била член на украинската банда? Или пък се е познавала с управителя на хедж фонда — оная снимка можеше да е правена във фоайето на някоя бизнес сграда — или с щатския ревизор, в краен случай. Ами аз къде ли съм бил на същата дата преди шест години? Двадесет и четвърти май. Било е към края на учебната година. Може и вече да е нямало лекции.
Преди шест години.
Точно по това време трябваше да съм бил в съвсем окаяно състояние, както ми беше напомнил съвсем скоро Бенедикт в „Бар-библиотеката“. Нямаше и месец, откакто баща ми се беше споминал от инфаркт. Дипломната ми работа отказваше да се напише сама. Двадесет и четвърти май. Горе-долу по това време и професор Трейнър беше вдигнал оня купон, на който непълнолетните бяха консумирали алкохол. А аз бях настоял да го накажат сериозно, като по този начин бях поопънал отношенията си с професор Хюм.
Тук обаче не ставаше дума за моя живот. А за този на Натали.
Охранителната камера я е снимала на 24 май. Замислих се за миг отново върху датата. Добре, да приемем, че на 24 май наистина е станало някакво престъпление или произшествие. Което си беше напълно възможно, както вече бях изчислил. Сега обаче задълбах върху тази мисъл. Ако приемем, че събитието е станало на 24 май, кога са щели вестниците да го отразят?
На 25 май, разбира се, а не на 24-и.
Не беше кой знае колко брилянтна мисъл, но пък съдържаше известна логика. Намерих вестниците от 25 май и пак се зарових в градската рубрика. Водещи новини: Покушение срещу местния благотворител Арчър Майнър. Две жертви на пожар в нюйоркския квартал Челси. Полицай стреля по невъоръжен младеж. Един убил бившата си съпруга. Директор на гимназия задържан за присвояване на училищни средства.