Само си губех времето.
Затворих очи и ги разтърках. Назрял беше моментът да се откажа. Да си легна и да склопя очи. Да спазя обещанието си и да се съобразя с желанието, явно изразено от жената, която смятах за своята истинска любов. Освен ако Бенедикт не се окажеше прав в това, че Тод и Джед също са си мислели, че Натали е тяхната истинска любов. При което ме обзе някакво първобитно чувство — ревност, да го наречем.
Ъъ. Не го възприемам.
Джед не ме преследваше в ролята на ревнив любовник. А пък Тод… е, не знам при него как точно са стояли нещата, но и какво значение има в края на краищата. И все пак не можех да си представя да се откажа. Не ми е в характера. И изобщо в чий характер го има? Може ли човек да живее, след като в ума му щъкат толкова останали без отговор въпроси?
Но някакво едва чуващо се гласче в ума ми ми нашепваше: Да, ама поне ще си жив!
Няма да стане. Изключено е. Вече ме бяха отвличали, заплашвали, нападали, арестували, да не говорим, че и аз бях убил човек…
Тпруу!!! Задръж така! Убил бях човек — но пък вече му знаех името!
Надвесих се над клавиатурата и гугълнах „Ото Деверо“.
Очаквах да видя първо некролог. Нищо подобно. Първият линк се отнасяше до форум на „ентусиасти на гангстерска тема“. Най-сериозно ви говоря. Стигнах до дискусиите им, но се оказа, че трябвало да си създам профил. Скалъпих го на бърза ръка.
И стигнах до тема „Почивай в мир, Ото“. Кликнах на линка:
„Ебаси! Да пречупят врата на Ото Деверо — един от най-яките изпълнители на мокри поръчки и изнудвачи на мафията! При което изхвърлили трупа му като чувал боклук покрай магистралата «Соу Мил». Респект, Ото. Ти беше истински убиец, брато!“
Не вярвах на очите си. Какво още не съм видял? Фенсайт за осъдени педофили, може би?
След горното следваха десетина коментара — че и похвали! — по повод някои от най-гадните деяния, извършени от Ото. Бях чувал, че в интернет човек може да намери какви ли не перверзии. И ето че и самият аз бях попаднал на сайт за почитатели на гангстерското насилие. Що за свят е този, нашият!
Но на четиринадесетия коментар улучих десятката.
Тялото на Ото ще бъде изложено за поклонение тази събота в погребално бюро „Франклин“ в Куинс. Тъй като поклонението е частно, външни лица няма да се допускат, но почитателите могат да изпратят цветя на следния адрес…
Следваше адрес в квартал Флъшинг, в Куинс.
Върху бюрото беше оставен бележник. Грабнах молив, облегнах се назад и от лявата страна на листа написах името на Натали. Под нейното — името на Тод. После изредих още имена: моето, на Джед, Куки, Боб, Ото — всички имена, които ми минаха през ума. Дилия Сандерсън; Ибън Трейнър; бащата на Натали — Арон Клайнър, и майка й — Силвия Ейвъри; Джули Потъм; та дори и Малкълм Хюм. До един. После от дясната страна на листа — от горе на долу — начертах линия на времето.
До възможно най-далечното минало. Кога всъщност е започнала цялата тази история?
Нямах никаква представа.
Хайде отначало.
Преди двадесет и пет години бащата на Натали — преподавател тук, в Ланфорд — избягва с някаква студентка. Според Джули Потъм татенцето впоследствие се жени повторно и заживява нов живот на нов адрес. Единственият проблем е, че не оставя никаква диря след себе си. Или, както се изрази Шента — каквато дъщерята, такъв и бащата. И Натали, и баща й сякаш се бяха изпарили от този свят. Без каквато и да било диря.
Свързах с черта Натали и баща й.
Откъде можех да науча нещо повече за тази връзка? Замислих се върху казаното от Джули. Нейните сведения за повторния брак на баща им идеха от майка й. Нищо чудно майката да не е споделила с нея всичко, което е знаела. Току-виж се оказало, че е знаела и новия адрес на бащата. Така или иначе, длъжен бях да си поговоря с нея. Как обаче? Била в старчески дом. Така поне каза Джули. Но нито знам в кой дом е, нито мога да разчитам Джули да ми каже. И все пак надали ще ми е особено трудно да открия къде е госпожа Ейвъри.
И оградих в кръг името на Силвия Ейвъри — майката на Натали.
Хайде сега пак при линията на времето. Отмятах годините една по една, докато стигнах допреди двадесет години — времето, когато Тод Сандерсън е бил все още студент. Насмалко да го изключат след самоубийството на баща му. Сетих се за студентското му досие и за некролога му. И на двете места се споменаваше, че Тод се е постарал да се сдобри с обществото, като е създал благотворително дружество.