Така че записах в бележника „Ново начало“.
Първо, „Ново начало“ се е родило тук, в самия кампус, като следствие от личната трагедия на Тод. Второ, преди шест години Натали е съобщила на сестра си, че двамата с Тод смятат да пътуват по света по линия на благотворителността на „Ново начало“. Трето, според истинската съпруга на Тод, Дилия Сандерсън, „Ново начало“ било единственият смисъл в живота на Тод. Четвърто, по време на създаването на „Ново начало“ моят любим наставник професор Хюм е бил съветник към катедрата.
Взех да почуквам с молива върху бележника. В цялата тая работа навсякъде изскачаше това „Ново начало“. Каквото и да означава „цялата тази работа“.
Явно се налага да надникна и в това благотворително дружество. Ако приемем, че Натали е пътувала по линия на „Ново начало“, току-виж някой там имал идея къде се намира в момента. И пак забих в интернет търсачката. Целта на „Ново начало“ е била да дава нов шанс на онеправдани хора, макар дейността им да не се отличаваше с особена съсредоточеност: работили са и с деца със заешка уста, и с дисиденти, нуждаещи се от политическо убежище, и с банкрутирали люде; намирали са работа и на безработни с грехове в миналото си.
Най-кратко казано, придържали са се към мантрата, изписана най-долу на уеб страницата им: „Помагаме на крайно нуждаещите се от ново начало“.
По-неясно не можаха ли да го кажат — намръщих се.
Имаше и линк за изпращане на средства. И понеже благотворителното дружество „Ново начало“ е било регистрирано по раздел 503(с), чл. 3 от данъчния закон, изпратените му суми подлежаха на приспадане от дължимия годишен данък на хазната. Нямаше списък на служителите в дружеството. Никъде не се споменаваше нито Тод Сандерсън, нито Малкълм Хюм, нито който и да било друг. Нямаше и служебен адрес. Телефонният им номер беше с код 843 — Южна Каролина. Набрах номера. Обади ми се телефонен секретар. Не оставих съобщение.
Открих онлайн компания, която проучвала разните благотворителни дружества, „за да сте сигурни кому давате парите си“. Срещу скромна такса ти пращали пълна сводка за благотворителното дружество, което те интересува, включително данъчния му формуляр 990 (каквото и да означаваше това), плюс „всеобхватен анализ с пълни финансови данни, целенасочени решения, биографии на ръководителите, дъщерни дружества, разходи по набирането на средства и други дейности“. Платих скромната такса. И получих имейл, че сводката ще ми бъде изпратена по електронен път на следващия ден.
Спокойно можех да ги изчакам. Главата ми пулсираше като ударен с паве палец на крака. Жаждата ми за сън извираше направо от мозъка на костите ми. На следващия ден възнамерявах да отида на погребението на Ото Деверо, но засега тялото се нуждаеше и от отдих, и от прехрана. Взех си душ, хапнах набързо и заспах като утрепан — което, ако се съди по заобикалящите ме събития, беше съвсем уместно.
Двадесет и пета глава
Бенедикт се навря в прозореца на собствения си автомобил.
— Никак не ми харесва тая работа.
Не си направих труда да му отговарям. Вече най-малко десет пъти бяхме предъвкали въпроса.
— Благодаря все пак, че ми услужи с колата си.
Моята нали я бях зарязал с преправените номера някъде по улиците на Грийнфийлд. Все някога щях да измисля как да си я прибера, но засега можеше да почака.
— Най-добре ще е да дойда с теб — каза Бенедикт.
— Имаш лекции.
Той не седна да спори. Пропускането на лекция беше табу. Достатъчно бях навредил вече — по съществен и не толкова съществен начин — на куп студенти, като се бях впуснал в това свое невероятно приключение. Не можех да позволя да ощетя дори и минимално и други техни колеги.
— Ти, значи, държиш да присъстваш на погребението на този гангстер?
— Повече или по-малко.
— Като те слушам, май е „по-малко“.
И по това нямаше спор. Идеята ми беше да наблюдавам от разстояние погребението на Ото Деверо. С надеждата да разбера някак си защо ме беше нападнал, кой му е бил работодателят и защо търсеха Натали. Не си бях изяснил съвсем подробностите — от рода на това, как да постигна тези свои цели, — но в момента бях безработен, а никак не ме привличаше идеята да се мотая безцелно в очакване да ме намери я Боб, я Джед.