Няма такава.
И защо в нюйоркската полиция ми бяха показали онази снимка от охранителна камера, правена преди шест години? Какво общо можеше да има тя с бащата на Натали? Или с Дани Зукър и Ото Деверо? Изобщо каква връзка можеше да съществува между сегашните събития около Натали и баща й, който изчезнал преди двадесет и пет години?
Хубави въпроси.
Станах и взех да обмислям следващия си ход. Чакай, какъв следващ ход пък сега? Нали обещах на Бенедикт да не се бъркам повече. Да не говорим, че вече бях придобил съвсем реално и изключително конкретно разбиране за опасностите, произтичащи от по-нататъшното ми търсене — не само за мен, но и за жената, която обичам. Натали си е избрала да изчезне в неизвестност. Независимо дали го е направила за свое добро, или за мое, бях длъжен да уважа не само желанието, но и преценката й. Когато е оценявала своето положение, е знаела много повече от онова, което аз знаех в момента, претеглила е плюсовете и минусите и едва тогава е заключила, че следва да изчезне безследно.
Кое ми дава право да се меся в тези неща?
Така че пак се кандърдисах да не се бъркам повече, да се примиря, че ще остана да живея с това отвратително, но и наложително безсилие, но в този миг друга мисъл така ме изтресе, че насмалко да падна. Замръзнах намясто, прехвърлих я няколко пъти наум и я огледах от всички възможни ъгли. Да, в действителност не бяхме догледали нещо. А то променяше из основи онова, което Бенедикт ме беше убедил да сторя.
Бенедикт тъкмо отиваше на лекция, когато го догоних на спринт. А като видя изражението ми, и той замръзна.
— Какво е станало?
— Не мога да се оттегля.
— Ох, нали вече го предъвкахме — изпъшка той.
— Помня. Но пропуснахме нещо.
Очите му шареха наляво-надясно, сякаш се боеше някой да не ни подслушва.
— Но нали ми обеща, Джейк…
— Не съм аз причината.
— За кое?
— За тази нова опасност. За въпросите, които задава нюйоркската полиция. За Ото Деверо и Дани Зукър. За обсадата, в която се намира „Ново начало“. Никое от тези неща не започва от мен. Не съм ги предизвикал аз с това, че съм тръгнал да търся Натали. Не започват от мен.
— Изобщо не разбирам за какво ми говориш.
— Убийството на Тод — рекох. — Тъкмо заради него се замесих в тази история. А вие си втълпявате, че аз съм нарушил конспиративността й. Не съм аз обаче. Някой друг е знаел вече за вас. Онзи, който е успял да открие Тод, да го изтезава и накрая да го убие. А аз чак след това се появявам на сцената — след като съм видял некролога на Тод.
— Това нищо не променя — обяви Бенедикт.
— Как нищо да не променя? Добре. Натали, да кажем, е скрита някъде, където никой не я заплашва. Затова и трябва да не я закачам. Но не разбираш ли какво следва? Тя всъщност е в опасност. Тъй като някому вече е известно, че тя изобщо не се е омъжвала и не е изчезвала отвъд океана. Същият онзи някой е убил Тод. И сега е по нейните следи, само че Натали не знае.
Бенедикт заразтърква брадичката си.
— Те вече я издирват — рекох. — Изключено е точно сега да се отдръпна. Не ме ли разбираш?
— Не те разбирам — завъртя глава той. Гласът му беше уморен, едва крепящ се, изцеден от сили. — И не виждам с какво можеш да помогнеш, освен да докараш нещата дотам, че да я убият. Чуй ме добре, Джейк. Схващам тезата ти, но ние вече сме заели отбранителна позиция. Групата премина в нелегалност и ще остане така, докато не отмине бурята.
— Да, но Натали…
— Натали е в безопасност дотогава, докато не се намесиш ти. Но ако не стоиш настрана, ще разкрият всички ни и това може да означава смърт не само за нея, но и за Мари-Ан, за мен и за много, много други хора. Схващам какво искаш да кажеш, но не виждаш нещата в правилната им перспектива. Не желаеш да приемеш истината. Толкова силно копнееш за нея, че превръщаш фактите в боен призив. Нима не съзнаваш това?
— Не — завъртях глава. — Ни най-малко не съзнавам, че е така.
— Трябва да влизам в час — погледна часовника си той. — После пак ще си поприказваме. Но дотогава нищо не предприемай, окей?
Не му отговорих.
— Обещай ми, Джейк.
Обещах му. С тази разлика, че този път спазих обещанието си в продължение на има-няма шест минути. А не на шест години.
Двадесет и девета глава
Минах през банката и изтеглих четири хиляди долара в брой. Заради размера на сумата се наложи касиерът да иска разрешение от старши касиера, а той — от управителя на банката. Напънах се да се сетя кога за последно бях теглил пари на гише, а не от банкомат, но спомен така и не ми се яви.