— Благодаря.
— Ако ти остане време…
— Ей сегичка свършвам с този господин и ще съм изцяло на ваше разположение.
Госпожа Х. затътри нозе нанякъде. Харолд я гледаше в гръб, а усмивката не слизаше от лицето му.
— Та какво, казваш, е „ММ“? — помъчих се да го върна към темата.
— А бе, човеко, ти вестници не четеш ли? ММ. Дани З. е пряко подчинен на най-големия, най-гадния от всички тях — на самия Максуел Майнър.
Нещо прещрака. И вероятно ми е проличало на лицето, понеже Харолд се уплаши.
— Какво ти стана бе, човеко? Призля ли ти?
Пулсът ми скочи до небето. В ушите ми забуча кръв. Можех и през айфона да го проверя, но най-добре щеше да е да разполагам с голям екран.
— Имате ли компютър тук?
— Шефът не дава никому да влиза оттук в интернета. Блокирал го е.
Благодарих му и хукнах навън. Майнър. Бях срещнал вече това име във връзка с интересуващите ме събития. Подкарах с пълна газ към булевард „Нордън“. Намерих онова интернет кафе „Киберкрафт“. Смахнатият продължаваше да си седи зад бюрото. Може и да ме позна, но не му пролича. Имаше четири свободни терминала. Обсебих единия и набързо натраках адреса на страницата с местните нюйоркски вестници. Кликнах да вляза в архива и пак потърсих 25 май — следващият ден, след като бяха снимали Натали. На компютъра като че му потрябва цяла вечност да ми изпълни поръчката.
Хайде бе, дай си малко зор…
И в този миг на екрана цъфна заглавието:
УБИТ ФИЛАНТРОП
Арчър Майнър разстрелян в офиса му
Едва се овладях да не се провикна: „Еврика!“. Да, но това „Майнър“ можеше да е просто съвпадение. Кликнах върху новината и зачетох:
Вчера през нощта в офис билдинг на Парк Авеню е бил разстрелян Арчър Майнър — син на спрягания за шеф на мафията Максуел Майнър и борец за правата на жертвите. Екзекуцията е извършена в собствената му адвокатска кантора и се предполага да е била наредена лично от баща му. Ползващ се с репутацията на единствения син на Майнър, който е избрал да спазва законите, Арчър Майнър добива известност с работата си в полза на жертвите на престъпността и стига дотам, че преди няколко седмици публично заклейми баща си и обеща да представи на районната прокуратура доказателства за престъпната дейност на фамилията.
Дописката не изобилстваше с подробности. Принуден бях да вкарам името на Арчър Майнър в търсачката. В продължение на една седмица след покушението всеки ден се беше появявала поне една посветена на него статия. Прехвърлих ги всичките набързо с надеждата да открия каквато и да било следа, някаква връзка между Арчър Майнър и Натали. Най-многообещаваща ми се стори дописка, излязла два дни след атентата:
НЮЙОРКСКАТА ПОЛИЦИЯ ИЗДИРВА СВИДЕТЕЛ
НА ПОКУШЕНИЕТО СРЕЩУ МАЙНЪР
Анонимен източник от нюйоркската полиция твърди, че управлението издирва жена, която се предполага да е била свидетел на убийството на Арчър Майнър — превърналият се в обществен герой син на местен гангстер. От управлението не пожелаха да коментират тази информация. „Най-активно разработваме няколко версии, заяви говорителят на управлението Анда Олсън. И очакваме скоро да задържим заподозрян извършител.“
Пасваше. Поне отчасти.
Спомних си снимката на Натали, направена в нещо като фоайе на бизнес сграда. И какво от това ли? Ами дай да сглобим картинката. По една или друга причина Натали е била там, в адвокатската кантора на Майнър, същата нощ. И е станала свидетел на убийството. Това би могло да обясни уплашеното й изражение. Избягала е с надеждата всичко да се размине, но нюйоркската полиция, изглежда, е попаднала на кадрите от охранителната камера, която я заснела, докато минавала през фоайето.
Но усещах, че в цялата тази работа има и нещо по-голямо, което ми убягваше. Затова продължих да чета:
Запитана за мотивите на престъплението, Олсън отговори, че според полицията „Арчър Майнър е бил убит, понеже настоявал да постъпи правилно“. Днес кметът на Ню Йорк Блумбърг нарече Арчър Майнър „герой“. „Той надрасна репутацията и миналото на фамилията, с което се превърна в един от великите нюйоркчани. Никога няма да забравим неуморните му усилия в полза на жертвите и за изправяне на извършителите на насилствени престъпления пред правосъдието.“
Мнозина задават въпроса защо властите не са поставили под охрана Арчър Майнър, който съвсем наскоро заклейми своя баща и приписвания му синдикат за организирана престъпност, известен като „ММ“. „Това стана по негова лична молба“, уточни Олсън. Близък до вдовицата на Майнър източник добавя, че съпругът й се е трудил цял живот да компенсира извършените от баща му престъпления. „В началото Арчър имаше за цел да получи добро образование и да не навлезе в престъпния свят, заяви източникът. Но колкото и бързо да бягаше, Арчър така и не успя да се избави от тази ужасна сянка.“