— Прекрасно четиво, нали?
— Кой да предположи, че съм имал вкус към литературата?
Йеспер даде книжлето на Вилан, който го пое предпазливо.
— Какво пише?
— Просто погледни — инструктира го Йеспер.
Вилан свъси вежди, вдигна книгата, после се ухили.
— Къде си я намерил?
Матиас взе на свой ред книжлето и изгрухтя изненадано.
— Нарича се книга без гръб — обясни Каз, докато Иней вземаше книжлето от Нина и го вдигаше пред очите си.
На страниците бяха отпечатани обикновени проповеди, но в задната корица бяха вградени две лещи, които действаха като далекоглед. Каз я беше предупредил да следи във Вранския клуб за жени, които използват пудра с огледалце с подобна конструкция. С нейна помощ можеха да видят картите на човек в другия край на залата и да дадат знак на партньора си.
— Умно — каза тя и присви очи.
За келнерката и другите клиенти на терасата приличаха на приятели, които си предават книга и обсъждат някой интересен пасаж. В действителност Иней виждаше ясно и отблизо караулката и фургона пред нея.
Портата между двете вълчи статуи беше от ковано желязо със стилизиран символ на свещения ясен, а от двете страни се точеше високата ограда с остри шипове, която отделяше Ледения палат от града.
— Четирима пазачи — отбеляза тя.
Точно както беше казал Матиас. Двама стояха на пост при караулката, единият си приказваше с фургонджията и тъкмо вземаше от него дебела папка с документи.
— Това е първата линия на отбрана — каза Матиас. — Проверяват документите, лични и други, и спират онези, които сметнат за съмнителни. По това време утре портата ще е задръстена от гости за празника и опашката ще се точи чак до клисурата.
— По това време ние вече ще сме вътре — рече Каз.
— Колко често минават затворнически фургони? — попита Йеспер.
— Зависи — каза Матиас. — Сутрин обикновено. Понякога и следобед. Но едва ли ще искат затворниците да влязат в палата по едно и също време с гостите.
— Значи ние трябва да влезем с ранния фургон — рече Каз.
Иней вдигна отново книжлето пред очите си. Фургонджията беше със сива униформа, подобна на стражарската, но без никакви отличителни знаци, пагони, звезди и прочие. Човекът слезе от капрата и мина отзад да отключи желязната врата.
— Светци! — промълви Иней, когато вратата се отвори.
Десетина затворници бяха насядали на пейки по дължината на фургона с окови на китките и глезените и черни качулки на главите.
Иней върна книгата на Матиас, той погледна през лещите и предаде книжлето нататък, а напрежението започна да расте доловимо. Единствено Каз остана невъзмутим.
— Оковани с вериги и с качулки на главите? — каза Йеспер. — Сигурен ли си, че не можем да влезем като артисти? Чувам, че Вилан е истински трепач с флейтата.
— Ще влезем като себе си — отвърна Каз. — Като престъпници.
Нина гледаше през задната корица на книгата.
— Броят ги — каза тя.
Матиас кимна.
— Ако процедурата не се е променила междувременно, при първия пропускателен пост записват бройката на затворниците, а при втория ги броят отново и проверяват фургона отвътре и отвън за контрабанда.
Нина даде книжката на Иней.
— Онзи, дето кара фургона, със сигурност ще забележи, че затворниците са се увеличили с шестима, щом отвори вратата.
— Как не се сетих — сухо отвърна Каз. — Личи си, че нямаш опит с преджобването.
— А на теб ти личи, че пет пари не даваш за прическата си.
Каз се намръщи и прокара пръсти през косата си.
— Нищо й няма на прическата ми. А дори да й има, четири милиона крюге ще отстранят проблема.
Йеспер кривна глава с грейнали очи.
— Ще използваме тлъстачка, нали?
— Именно.
— Тази дума не я знам, тлъстстачка — каза Матиас, произнасяйки неуверено сричките.
Нина изгледа ядно Каз.
— И аз. Ние не сме толкова сведущи относно уличния жаргон като теб, Мръсни ръце.
— Няма и да бъдете — отвърна с усмивка той. — Помните ли нашето приятелче Мишока? — попита той и Вилан се изчерви. — Да речем, че мишокът е турист, който върви през Кацата. Чувал е, че там дебнат джебчии, затова току потупва портфейла си да провери дали още е там и се гордее колко е внимателен и бдителен. Не е някой глупак, я. Естествено, като се потупва я по задния джоб, я по вътрешния на палтото, какво прави всъщност? Показва на всички джебчии по Дъгата къде точно си крие мангизите.
— Светци! — изсумтя Нина. — Това май и аз съм го правила.
— Всички го правят — каза Иней.
Йеспер вдигна високо вежда.