— Не всички.
— Това е само защото ти никога нямаш нищо в портфейла си — озъби му се Нина.
— Много си гадна.
— Не, просто излагам фактите.
— Фактите са за хора без въображение — заяви Йеспер и махна пренебрежително.
— Лошият крадец — продължи Каз, — онзи, който не си разбира от работата, просто ще грабне портфейла и ще си плюе на петите. Обикновено право в ръцете на градската стража. Добрият крадец обаче — като мен — отмъква незабелязано портфейла и оставя нещо друго на негово място.
— Въпросната тлъстачка?
— Това е общо понятие. Идва от тлъста бисквитка. Но може да е камък, сапун, дори стара кифла, стига да е с подходящата форма и размер. Добрият крадец може да прецени тежестта на портфейла само по това колко е провиснало или не мъжкото палто от съответната страна. Прави размяната, а бедният човечец продължава да попипва доволно джоба си. Чак когато понечи да си плати омлета или да заложи на някоя игрална маса, разбира, че са го обрали. Дотогава крадецът се е оттеглил на сигурно място и брои спокойно печалбата.
Вилан се размърда умърлушено на стола си.
— Кражбата от невинни хора не е повод за гордост.
— Е, ако го правиш както трябва. — Каз кимна към затворническия фургон, който вече се клатушкаше по пътя към Ледения палат и втория пропускателен пункт. — Ние ще бъдем тлъстачката.
— Я чакай — каза Нина. — Вратата се заключва отвън. Как хем ще влезем във фургона, хем ще го заключим от външната страна?
— Това представлява проблем само ако не познаваш подходящ крадец. Ключалките оставете на мен.
Йеспер протегна дългите си крака.
— Значи трябва да отключим фургона, да махнем оковите на шестима затворници, като междувременно им запушим устите или светците знаят какво, да заемем местата им и незнайно как да заключим фургона отвън, без стражите или другите затворници да ни усетят?
— Точно така.
— Някакви други невъзможни подвизи, които би искал да извъртим?
Бегла усмивка прекоси лицето на Каз.
— Ще ти направя списък.
Като оставим настрана свястното джебчийство, Иней много би искала да се наспи като свестните хора в свястно легло, но нямаше начин хем да пренощуват в странноприемница, хем да се намърдат в затворнически фургон и да проникнат в Ледения палат преди началото на Хрингкяла. Много работа трябваше да свършат.
Изпратиха Нина да поразпита местните и да придобие представа къде ще е най-удачно да спретнат засада на фургона. След ужасната херинга в „Гестинг“ настояха Каз да им осигури нещо ядивно и скоро се озоваха на една маса в пълна с клиенти пекарна, държаха чаши кафе, смесено с горещ шоколад, и чакаха доволно Нина сред оскъдните останки от унищожени кифли и курабийки. Само чашата на Матиас стоеше пред него непокътната и изстиваше бавно, докато той гледаше втренчено през прозореца.
— Сигурно ти е трудно — каза му тихичко Иней. — Да се върнеш тук, но без да си наистина у дома.
Той сведе поглед към чашата си.
— Идея си нямаш.
— Може и да имам. Не съм виждала дома си от години.
Каз се обърна към Йеспер и го попита нещо. Винаги правеше така, когато Иней споменеше за Равка. Нямаше никаква гаранция, че Иней ще открие родителите си там. Сулийците не се задържаха на едно място. За тях „дом“ беше семейството.
— За Нина ли се притесняваш? Че е навън? — попита тя.
— Не — отвърна Матиас.
— Много я бива в това, между другото. Родена е за актриса.
— Зная — мрачно кимна той. — Може да бъде каквато си поиска пред когото си поиска.
— Но е най-добра, когато е Нина.
— А коя е Нина?
— Подозирам, че ти знаеш това по-добре от нас.
Той скръсти големите си ръце.
— Смела е — каза накрая неохотно.
— И забавна.
— Глупава по-скоро. Не е нужно всичко да обръщаш на шега.
— Безстрашна — каза Иней.
— Шумна.
— Тогава защо постоянно оглеждаш навалицата за нея?
— Не е вярно — възнегодува Матиас и се намръщи толкова страшно, че Иней се разсмя. Той прокара пръст през купчинка трохи. — Нина е всичко, което ти каза. А то е твърде много.
— Хмм — измуча Иней и отпи от чашата си. — Може би е твърде много за теб.
Преди да е отговорил, звънчето на вратата пропя и Нина влезе в пекарната. Страните й руменееха, вятърът очарователно беше разрошил кестенявата й коса, а гласът й не търпеше възражение:
— Някой да ми даде кифла незабавно.
Матиас можеше да отрича колкото си иска, но облекчението, разляло се по лицето му, едва ли бе плод на въображение, реши Иней.
Докато те се тъпчеха с кифли и курабийки, Нина беше научила, че повечето затворническия фургони минават край пътнически хан на име „Спирката на тъмничаря“ по маршрута си към Ледения палат. Групичката им измина пешком около три километра извън Горен Дйерхолм, докато открият въпросното заведение. Напразно, оказа се — беше пълно с чифликчии и местни работници, следователно не им вършеше работа. Продължиха по пътя и докато открият подходящо място за целите си, с достатъчно прикритие под формата на горичка, Иней вече бе на ръба на припадъка. Благодари на светците си за неизчерпаемата енергия на Йеспер. Той бодро предложи да продължи напред в ролята на съгледвач. Щом затворническият фургон минел покрай него, щял да изстреля запалителен патрон да предупреди другите, после щял да хукне обратно.