Нина се зае да прекрои ръката на Йеспер под лакътя, от вътрешната страна, където се кипреше татуировката на Утайките. На мястото на татуса се появи зачервено петно кожа. За татуировката на Каз и за своята Нина щеше да се погрижи по-късно същата вечер. Едва ли някой в затвора щеше да познава в детайли характерните знаци на кетердамските банди и бордеи, но нямаше смисъл да рискуват.
— Никакви оплаквачки — извика Йеспер, преди да изчезне в сумрака.
Дългите му крака изяждаха с лекота разстоянието.
— Никакви погребения — отвърнаха те.
Иней каза наум и една истинска молитва. Знаеше, че Йеспер е добре въоръжен и може да се грижи за себе си, но земската му кожа и източената снага със сигурност щяха да привлекат нежелано внимание на пустия път.
Спретнаха си бивак в една обрасла с шубраци клисура и се редуваха да стоят на пост. Земята беше камениста, твърде непривлекателно легло, помисли си Иней. Беше уморена до смърт, но не вярваше, че ще заспи. И все пак, явно се беше унесла на мига, защото щом отново отвори очи, слънцето се беше изкатерило високо над тях и надничаше сърдито през плътните облаци. Сигурно минаваше пладне. Нина седеше до нея и държеше една от вълчите курабийки, които беше купила в Горен Дйерхолм. Някой беше напалил малък огън и в пепелта му се виждаха останки от блокче стопен парафин.
— Къде са другите? — попита Иней и плъзна поглед по празната клисура.
— На пътя. Каз рече да те оставим да се наспиш.
Иней разтърка очи. Сигурно заради нараняването… явно не беше скрила изтощението си чак толкова добре. Чу се остро припукване откъм пътя, тя скочи моментално на крака и извади ножовете си.
— Спокойно — каза Нина. — Това е Вилан.
Явно Йеспер вече бе дал уречения сигнал. Иней грабна курабийката от ръцете на Нина и тръгна с бърза крачка към пътя. Каз и Матиас наблюдаваха Вилан, който се суетеше с нещо при дънера на голяма ела. Прозвуча нова серия припуквания, придружени от тънки панделки бял дим в основата на дървото. С това фойерверките сякаш приключиха, но след миг корените на елата започнаха да се издигат спаружени над почвата.
— Това пък какво е? — попита Иней.
— Солен концентрат — каза Нина.
Иней килна глава настрани.
— Матиас… той моли ли се?
— Нещо такова, фйерданите благославят всяко дърво, което отсекат.
— Всяко?
— Благословията зависи от това как смяташ да използваш отсеченото дърво. Има различни за къща, за мост. — Кратка пауза, после добави: — Има отделна и когато го използваш за огрев.
Бързо изтръгнаха дървото от земята и го събориха напреки на пътя. Корените му стърчаха във въздуха и на пръв поглед елата изглеждаше повалена от болест.
— Щом фургонът спре, дървото ще ни осигури петнайсетина минути, не повече — обясни Каз. — Ще действаме бързо. Затворниците са с качулки, няма да виждат, но ще чуват, затова — нито дума. Никой нищо не трябва да заподозре, фургонът просто е спрял по някаква причина, нищо интересно.
Иней чакаше в клисурата с останалите и си мислеше за всички неща, които могат да се объркат. Затворниците може да не са с качулки. Може да има тъмничар в задната част на фургона. А дори да успееха? Щяха да са пленници на път към Ледения палат. И това не приличаше на особено перспективен вариант.
Тъкмо започваше да се чуди дали Йеспер не е сгрешил със сигнала, когато затворническият фургон се появи зад завоя. Мина покрай тях и спря пред поваленото дърво. Фургонджията и придружителят му ругаеха на висок глас.
Слязоха от капрата и тръгнаха към дървото. Стояха и го гледаха. По-едрият свали шапката си и взе да се чеше по шкембето.
— Ебаси мързелите — измърмори Каз.
Накрая двамата стражи явно приеха, че дървото няма да се премести само. Върнаха се при фургона за намотка дебело въже и разпрегнаха единия кон, за да изтеглят с негова помощ дървото.