Иней закопча нашийника на Матиас и се повдигна на пръсти, за да му сложи качулката. Пристъпи да направи същото с Нина, но тя примигна бързо-бързо с очи и кимна към вратата на фургона. Явно още се тревожеше как Каз ще ги заключи отвън.
— Само гледай — оформи с устни Иней.
Каз й даде знак и тя скочи на земята. Затвори вратата, щракна катинара и сложи резето. Миг по-късно другата врата на фургона се отвори. Каз просто бе свалил пантите. Често използваха този номер, когато някоя ключалка се окажеше твърде сложна или когато искаха кражбата да изглежда като дело на вътрешен човек. „Идеално е, когато искаш убийство да мине за самоубийство“ — беше й казал Каз веднъж. Може би на шега.
Иней хвърли последен поглед на пътя. Стражите бяха приключили с дървото. По-едрият изтупа ръце и погали коня по гърба. Другият вече вървеше към капрата. Иней се покатери в претъпкания фургон, а Каз моментално се зае да върне пантите по местата им. Иней надяна качулка върху сащисаното лице на Нина, после зае мястото си до Йеспер.
Във фургона беше тъмно, но Иней и така виждаше, че Каз няма да успее навреме. Ръцете му във вечните ръкавици бяха необичайно бавни. Какво ставаше с този човек? И защо беше застинал така при вратата на фургона по-рано? Нещо го беше разколебало, но какво?
Чу се остър звън на метал — Каз беше изпуснал един от винтовете. Иней се взря в пода на фургона и побутна с крак винта към него. Опитваше се да запази самообладание, да не чува пулса в главата си.
Каз клекна да нагласи втората панта. Дишаше тежко. Иней си даваше сметка, че му се налага да работи при слаба светлина, кажи-речи само по усет и допир, при това с трижди проклетите кожени ръкавици, които не сваляше от ръцете си, и все пак… едва ли това беше причината за странната му реакция. Чу стъпки отдясно на фургона, единият страж викаше нещо на другия. „Хайде, Каз.“ Не й беше останало време да замете стъпките им в прахоляка. Ами ако стражът ги забележеше? Ако дръпнеше вратата и тя паднеше от пантите? Какво щеше да види сащисаният страж — Каз Брекер, без качулка и без окови.
Още един винт издрънча на пода. Каз изпсува под нос. Вратата се разтресе — стражът беше дръпнал за проба катинара. Каз натисна с ръка пантата. Ивицата светлина под вратата се разшири. Иней вдиша рязко.
Пантите издържаха.
Още един вик на фйердански, още стъпки. После юздите изплющяха, фургонът се сурна напред и заподскача по пътя. Иней издиша бавно. Гърлото й беше пресъхнало съвсем.
Каз зае мястото си до нея. Надяна качулка на главата й и гадната миризма я задуши. Оставаше Каз да сложи своята качулка и да се окове сам. Лесна работа, евтин фокуснически номер, а той беше майстор на фокусите. Ръката му се притисна към рамото й, докато заключваше нашийника около врата си. Тела се раздвижиха зад Иней в опит да се наместят.
Засега нищо не ги заплашваше. Ала въпреки дрънченето на фургона Иней ясно чуваше дишането на Каз — плитко и забързано, като на животно, уловено в капан. Не беше вярвала, че ще чуе този звук от него.
И именно защото слушаше толкова напрегнато, Иней разбра кога точно Каз Брекер, Мръсните ръце, копелето от Кацата и най-опасното момче в Кетердам, припадна.
22. Каз
Парите, които господин Херцун беше оставил на Каз и Йорди, свършиха за една седмица. Йорди се опита да върне новото си палто, но в магазина отказаха да го вземат, а ботушите на Каз вече бяха ожулени.
Когато занесоха в банката договора за заем, който господин Херцун им беше подписал, откриха, че въпреки официалните на вид печати той е лист безполезна хартия. Никой не беше чувал нито за господин Херцун, нито за неговия бизнес партньор.
След два дни ги изхвърлиха от пансиона. Подслониха се под един мост, но скоро градската стража ги изгони и оттам. Разхождаха се безцелно до сутринта. Йорди настояваше да се върнат в кафенето. Цял ден седяха в парка отсреща, но с падането на вечерта стражата подхвана своите обиколки и двамата поеха на юг, към улиците на същинската Каца, където стражите не стъпваха.
Спаха под едно стълбище в уличката зад една кръчма, на завет между стара печка и торби с отпадъци от кухнята. Първата нощ мина спокойно, но на следващата ги откриха банда момчета, които ги уведомиха, че са на територията на Чайките. Набиха Йорди, а Каз бутнаха в канала, след като му взеха ботушите.
Йорди измъкна Каз от водата и му даде своето палто.
— Гладен съм — рече Каз.
— Аз пък не съм — отвърна Йорди.
По някаква причина това се стори много смешно на Каз и двамата избухнаха в смях. Йорди го прегърна през раменете и каза: