Фйерданските стражи ръкомахаха, свели глави над документите, опитваха се да свържат списъка с хората пред себе си. Това беше първият истински рисков момент, над който Каз нямаше никакъв контрол. Би било твърде опасно и времеемко да подберат подходящи затворници при размяната на пътя. Рискът беше премерен и сега му оставаше само да се надява, че мързелът и бюрокрацията ще свършат останалото.
Стражите минаха нататък покрай редицата и Иней помогна на Нина да се изправи.
— Добре ли си? — попита я тя и гласът й привлече Каз като вода по нанадолнище.
Нина бавно изправи гръб.
— Добре съм — прошепна тя. — Но май вече няма нужда да се тревожим за отряда на Пека Ролинс.
Каз проследи погледа й до върха на външния пръстен, високо над вътрешния двор, където пет трупа бяха набити на копия като месо на шиш, с извити назад гърбове и провиснали крайници. Примижа и различи Ерол Аертс, най-добрия касоразбивач на Ролинс, майстор на ключалките. Следи от предсмъртен побой червенееха на ранната слънчева светлина, а на ръката му тъмнееше познатата татуировка на Лъвските грошове.
Взря се в другите лица. Някои бяха неузнаваеми в смъртта, твърде отекли и разкривени. Дали и Ролинс не бе сред тях? Каз би трябвало да е доволен, че един отряд е отпаднал от състезанието, но Ролинс не беше глупак и мисълта, че хората му не са стигнали отвъд портата на Палата, не вещаеше нищо добро за собствения му отряд. Освен това, ако Ролинс беше намерил смъртта си, нанизан на фйерданско копие… Не, Каз отказваше да приеме тази възможност. Пека Ролинс беше негов.
Стражите спореха и фургонджията, а един току сочеше към Иней.
— Какво става? — прошепна той на Нина.
— Казват, че документите не са наред, защото вместо шуанско момче са им докарали сулийско момиче.
— Фургонджията какво казва? — попита Иней.
— Повтаря, че проблемът не е негов.
— Само така — измърмори окуражително Каз.
Гледаше ги как крачат напред-назад. Това беше красотата на многопластовата охрана и множеството проверки. Всеки от стражите разчиташе, че някой друг ще забележи грешката и ще оправи нещата. Мързелът не беше толкова надеждно средство за давление като алчността, но не беше и за подценяване. Освен това говореха за затворници — оковани, обградени отвсякъде, на път към килиите. Безобидни.
Най-накрая един от тъмничарите въздъхна и даде знак на колегите си.
— Дивескемен.
— Продължавайте — преведе Нина, изчака секунда и преведе останалото: — Заведете ги в източния блок и нека следващата смяна се оправя с тях.
Каз си позволи кратка въздишка на облекчение.
Както се очакваше, стражите разделиха затворниците на мъже и жени, после поведоха двете колони през почти кръгла арка във формата на отворена вълча уста.
Влязоха в помещение, където ги чакаше стара жена с оковани ръце и под охрана. Очите й бяха празни. Затворниците минаваха край нея в колона по един и тя стискаше всеки за китката.
„Жива муска.“ Каз знаеше, че Нина е работила с такива на Странстващия остров, когато са издирвали Гриша, за да ги включат във Втора армия. Живите муски усещаха гришанската сила при докосване, в Кетердам ги наемаха при игри с големи залози, за да е сигурно, че никой от участниците не е Гриша. Участник, който може да промени пулса на останалите играчи или да повиши температурата в стаята, имаше нечестно предимство. Но фйерданите ги използваха с друга цел — като гаранция, че никой Гриша няма да влезе тайно в Палата.
Беше ред на Нина. Подаде трепереща ръка на старицата и тя стисна китката й. Клепачите й трепнаха. После жената пусна ръката на Нина и й махна да минава нататък.
Усетила бе силата й, но е решила да си замълчи? Или парафинът, с който бяха намазали ръцете на Нина до лактите, свърши работа?
Поведоха ги през една арка наляво и Каз зърна Иней да изчезва през арката отсреща заедно с другите жени. Нещо се сви на възел в гърдите му и той с ужас осъзна, че изпада в паника. Тя го беше извадила от ступора във фургона. Нейният глас го беше върнал от мрака като въже, по което да се изтегли от лудостта.
Окованите мъже поведоха нагоре по тъмно стълбище, което ги изкара на метална пътека. Вляво от тях се издигаше гладката бяла стена на външния пръстен. Вдясно пътеката минаваше покрай гигантско стъклено заграждение, дълго близо петстотин метра и достатъчно високо да побере търговски кораб. Осветено бе от огромен фенер, който висеше от тавана като блестяща какавида. Каз погледна надолу и видя редици от тежко бронирани фургони с оръдейни кулички отгоре. Колелета им бяха големи и свързани с широки метални вериги. На мястото на несъществуващите впрягове стърчеше голяма огнестрелна цев — нещо средно между пушка и топ.