— Какви са тези неща? — прошепна той.
— Торвеген — измърмори Матиас под нос. — Движат се без коне. Още работеха по конструкцията, когато си тръгнах.
— Без коне?
— Танкове — промърмори Йеспер. — Видях прототипи, когато работех с един оръжейник в Новий Зем. Много пушкала в куличката и това голямо дуло отпред. Забележително.
В заграждението имаше тежки артилерийски оръдия, покрай стените се редяха рафтове, пълни с пушки, муниции и малките черни бомби, които равкийците наричаха „гранати“. На стените зад стъклото бяха изложени и по-стари оръжия — бойни брадви, копия, дълги лъкове. Над всичко това висеше надпис в сребърно и бяло: СТРИМАКТ ФЙЕРДАН.
Каз погледна към Матиас и високият мъж отговори тихо на неизречения въпрос.
— Фйерданска мощ.
Каз се взря през дебелото стъкло. Разбираше доста от отбрана, достатъчно, за да знае, че Нина е била права — стъклото също бе дело на фабрикатори, нечупливо дори за куршуми. На влизане и излизане от затвора пленниците виждаха това струпване на оръжия и бойни машини, брутално напомняне за могъществото на фйерданската държава.
„Да, да, дрънкайте с оръжия — помисли си Каз. — Няма значение колко голяма пушка имаш, ако не знаеш къде да я насочиш.“
От другата страна на изложбената зала също имаше пътечка — за жените.
„Иней ще се справи.“ А той трябваше да се съсредоточи. Намираха се на вражеска територия, при висок риск, и нямаше да излязат живи оттук, ако не запазеха самообладание. Дали отрядът на Пека е стигнал дотук, преди да ги разкрият? И къде беше самият Пека Ролинс? Дали беше останал в Керч, далече от опасността, или и той беше затворник на фйерданите?
Всичко това нямаше значение. Важно бе да се фокусира върху плана и да открие Юл-Баюр. Погледна към другите. Вилан само дето не беше се напикал. Хелвар беше мрачен както винаги. Йеспер се ухили и прошепна:
— Е, успяхме сами да се натикаме в най-строго охранявания затвор на света. Или сме гении, или най-тъпите тъпанари в историята.
— Скоро ще разберем.
Заведоха ги в друга бяла стая, която беше оборудвана с маркучи и метални корита.
Тъмничарят излая нещо на фйердански и Каз видя, че Матиас и неколцина от другите започват да се събличат. Преглътна жлъчката, качила се в гърлото му. Нямаше да повърне.
Можеше да го направи… трябваше да го направи. Помисли си за Йорди. Какво би казал Йорди, ако малкото му братче провали шанса им да получат справедливост само защото не може да надвие някакъв свой глупав страх? Но това само върна спомена за студената плът на Йорди, как бе омекнала в солената вода, за труповете, които го притискаха отвсякъде в онази лодка. Започна да му причернява пред очите.
„Стегни се, Брекер“, срита се мислено той. Не помогна. Пак щеше да припадне и да провали всичко. Веднъж Иней беше предложила да му покаже как се пада безопасно.
— Номерът е изобщо да не се стига дотам — отвърнал бе той през смях.
— Не, Каз. Номерът е да се изправиш след това.
Поредната сулийска баналност, но по някакъв начин споменът за гласа й му помогна. Не беше толкова слаб. Нямаше право да бъде толкова слаб. Не само заради Йорди, а и заради отряда си. Той ги беше довел тук. Той беше довел Иней тук. Негово задължение беше да ги изведе.
„Номерът е да се изправиш след това.“ Започна да си повтаря думите, отново и отново, за да чува гласа й в главата си, докато сваляше ботушите и дрехите си, а накрая и ръкавиците.
Видя, че Йеспер зяпа ръцете му.
— Ти какво очакваше? — изръмжа Каз.
— Ми хищни нокти поне — каза Йеспер и сведе поглед към собствените си костеливи стъпала. — Или костни израстъци примерно.
Тъмничарят отнесе дрехите им в един голям кош, който несъмнено щеше да отиде в пещта. После се върна, дръпна грубо назад главата на Каз, накара го да отвори уста и опипа с дебелия си пръст зъбите му. Черни петънца разцъфнаха пред очите на Каз въпреки усилията му да остане в съзнание. Пръстите на тъмничаря минаха покрай мястото, където Каз беше натикал балеена между кътниците си, после опипаха безцеремонно бузите му отвътре.
— Ондетярн! — възкликна тъмничарят. — Феленюрет! — извика отново и извади две тънки парченца метал от устата на Каз.
Шперцовете паднаха с тихо дрънчене на каменния под. Стражът му извика нещо на фйердански и го фрасна здраво в лицето. Каз падна на колене, но събра сили да се изправи. Видя паникьосаната физиономия на Вилан, но сега нямаше време за хлапето. Беше съсредоточил цялото си същество в една задача — да остане на краката си. Тъмничарят го бутна към опашката пред леденостудения душ.