Когато излезе от другата страна, мокър като кокошка и разтреперан, друг страж му даде комплект бозави затворнически панталони и туника от купчинката до себе си. Каз се облече, после закуцука към ареста заедно с другите затворници. Би дал половината си дял от трийсетте милиона крюге за познатата тежест на бастуна в ръката си.
Килиите доста приличаха на затвора от неговите представи — тук нямаше бял мрамор и стъкло, а влажен сив камък и железни решетки.
Вкараха ги в една вече претъпкана килия. Хелвар седна на пода с гръб към стената, оглеждаше мъжете с присвити очи. Каз се облегна на решетките и зачака тъмничарите да се махнат. Усещаше движението на тела зад себе си. Не бяха чак толкова нагъсто, но пак ги усещаше твърде близо за вкуса си. „Още мъничко“, каза си той. Ръцете му бяха толкова голи.
Чакаше. Знаеше какво ще стане. Още на влизане бе преценил другите обитатели на килията и знаеше, че едрият келец с рожденото петно ще му създаде неприятности. Мъжът беше неспокоен и очевидно бе забелязал накуцването на Каз.
— Хей, куцльо — извика му той на фйердански. После пробва на керчски със силен акцент: — Хей, сакатият.
Нямаше нужда да си прави труда. Каз знаеше думата за инвалид на много езици.
Миг по-късно усети движението на въздуха, когато келецът замахна да го удари. Направи крачка вляво и онзи политна напред, тласкан от собствената си инерция. Каз му помогна, като сграбчи ръката му и я натика между решетките чак до рамото. Мъжът измуча силно, когато лицето му се заби в железните решетки.
Каз притисна лакътя му към метала, натисна с цялата си тежест гърба на нещастника и усети очакваното изщракване, когато рамото му излезе от ставата си. Келецът раззина уста за писък, но Каз я затисна с едната си ръка, а с другата стисна силно носа му. Допирът на гола кожа до пръстите му беше непоносим.
— Шшшш — каза той и поведе мъжа за носа назад към пейката до стената.
Другите затворници побързаха да му направят път.
Мъжът се тръшна на пейката, задъхан, с насълзени очи. Каз продължаваше да затиска носа и устата му. Келецът трепереше в ръцете му.
— Искаш ли да ти оправя рамото? — попита Каз.
Мъжът изскимтя.
— Искаш ли?
Онзи изскимтя по-силно под погледите на затворниците.
— Ако извикаш, ще ти прецакам ръката завинаги, разбираш ли?
Дръпна ръце от лицето му и с един удар намести рамото му. Келецът се сви на хълбок върху пейката и се разрева.
Каз изтри ръце в панталоните си и се върна при решетките. Усещаше множество погледи в гърба си, но знаеше, че повече никой няма да го закачи.
Хелвар застана до него.
— Това необходимо ли беше?
— Не.
Но всъщност беше. Само така другите затворници щяха да ги оставят на мира, за да си свършат те работата. Освен това му помогна да си спомни, че не е беззащитен.
23. Йеспер
Трудно му беше да седи неподвижен, но си беше извоювал място на пейката и смяташе да го задържи. Сякаш нещо вибрираше под кожата му, малки взривове на тревога и вълнение, а Вилан, който седеше до него и френетично потропваше с пръсти по коленете си, го изнервяше допълнително. Май нямаше да издържи още дълго така да чака. Първо на кораба, после преходът през снега, а сега трябваше да стои затворен в тази килия, докато тъмничарите не дойдат за вечерното преброяване.
Единствен баща му разбираше неговата неспокойна енергия. Опитал се бе да я впрегне на работа във фермата, но работата там беше твърде монотонна. Университетът уж трябваше да му даде посока в живота, но Йеспер беше поел по друг път. Не му се мислеше какво би казал баща му, ако научеше, че синът му е умрял във фйердански затвор. Но пък как би могъл да научи, от друга страна? Тази мисъл бе още по-угнетяваща.
Колко време беше минало? Ами ако Стария часовник изобщо не се чуваше оттук? Тъмничарите би трябвало да ги преброят при шест камбани. След това им оставаше време до полунощ да си свършат работата. Поне според плана. Матиас беше прекарал в затвора само три месеца. Не беше изключено протоколите да са се променили междувременно. Или пък той да е запомнил нещо грешно. „Или просто е искал да ни вкара зад решетките и после да ни издаде.“
Но Матиас седеше мълчаливо в другия край на килията близо до Каз. Йеспер се сети за краткия сблъсък между Каз и келеца. Каз винаги запазваше желязно самообладание по време на операция, но сега беше на нокти и Йеспер не знаеше защо. Донякъде му се искаше да го попита, но знаеше, че това би било проява на върховна глупост, проява на глупавото селянче, което се сближава с най-неподходящия човек и търси скрито послание в неща, които не означават нищо — както когато Каз избираше него за дадена задача или се смееше на шегите му. Идеше му сам да се изрита отзад. Най-после бе видял прословутия Каз Брекер по гол задник, а не се бе възползвал от възможността да го огледа добре, защото твърде много се тревожеше собственият му задник да не се окаже нанизан на пика.