Но ако Йеспер беше нервен, то Вилан изглеждаше готов да си изповръща червата.
— И какво ще правим сега? — прошепна хлапето. — Каква полза от специалист по ключалките, който е останал без шперцове?
— Млъкни.
— И каква полза от теб? Стрелец без оръжия. Ти си напълно излишен за тази мисия.
— Не е мисия, а работа.
— Матиас го нарича мисия.
— Той е военен, ти не си. А и вече съм в затвора, така че не ме изкушавай да извърша предумишлено убийство.
— Ти няма да ме убиеш, а аз няма да се преструвам, че всичко е наред. Няма излизане оттук.
— Е, на теб определено ще ти отива повече позлатена клетка, а не истинска затворническа килия.
— Забравяш, че сам избягах от дома на баща си.
— Да, отказал си се от живот в лукс, за да живуркаш с нас, отрепките, в Кацата. Това не те прави интересен, Вилан, а глупав.
— Нищо не знаеш ти.
— Ами кажи ми тогава — рече Йеспер и се обърна да го погледне. — Имаме време. Защо едно добро търговско синче напуска дома си и се сдушава с престъпници?
— Държиш се, сякаш си роден в Кацата като Каз, а дори не си от Керч. Ти също си избрал този живот по своя воля.
— Обичам големите градове.
— В Новий Зем няма големи градове, така ли?
— Не като Кетердам. Ти ходил ли си изобщо другаде, освен у дома, в Кацата и на вечеря в разни лъскави посолства?
Вилан отклони поглед.
— Да.
— Къде? В предградията да береш праскови?
— На надбягванията в Карйева. Маслените полета в Шу. Във фермите за юрда край Шрифтпорт. Уедъл. Елинг.
— Сериозно?
— Баща ми ме водеше навсякъде със себе си.
— Докато?
— Докато какво?
— Докато. Баща ми ме водеше навсякъде, докато не пипнах ужасна морска болест, докато не повърнах на царска сватба, докато не се отърках в крака на посланика.
— Кракът си го просеше.
Йеспер излая нещо като смях.
— Най-после и ти да покажеш малко гръбнак.
— Много гръбнак си имам аз — изръмжа Вилан. — И виж докъде ме до…
Прекъсна го гласът на един тъмничар, който се развика на фйердански миг преди Стария часовник да отброи шест камбани. Ако не друго, местните поне бяха точни.
Тъмничарят кресна отново, първо на шуански, после на керчски:
— Всички да се изправят.
— Шимкопер — каза настоятелно тъмничарят. Всички го гледаха с празни погледи. — Кофа с пикня — опита той на керчски. — Къде е… да хвърли? — И показа с жестове.
Затворниците взеха да се оглеждат и да вдигат рамене.
Навъсената физиономия на тъмничаря показваше, че грам не му пука. Вкара ведро с прясна вода в килията и затръшна решетъчната врата.
Йеспер скочи от пейката, разбута останалите, загреба вода с вързаното за дръжката на ведрото канче и я изгълта до дъно. Е, повечето потече по туниката му. Подаде канчето на Вилан и се постара да намокри и него.
— Какви ги вършиш? — повиши глас хлапето.
— Търпение, Вилан. Просто се включи в играта, става ли?
Йеспер си вдигна крачола и опипа тънката кожа отгоре на глезена си.
— Кажи ми какво ста…
— Млъкни бе! Трябва да се концентрирам. — И с право. Определено не искаше капсулката, скрита под кожата му, да се отвори, преди да я е извадил.
Опипа фините шевове, които Нина беше направила. Заболя го ужасно, когато ги разкъса и извади онова нещо. Беше голямо колкото стафида и хлъзгаво от кръвта му. Знаеше, че в същия този миг Нина използва силите си да направи същото. Зачуди се дали и нея я боли от разкъсването на шевовете.
— Вдигни ризата си пред устата и носа — каза той на Вилан.
— Какво?
— Стига си се правил на тъпак. По-сладък си, когато си умен.
Страните на Вилан порозовяха. Той се навъси и вдигна яката си пред устата.
Йеспер бръкна под пейката и издърпа кофата с пикнята, която беше скрил там.
— Иде буря — каза той силно на керчски.
Матиас и Каз вдигнаха яките си. Йеспер извърна лице, вдигна на свой ред яката си и пусна капсулката в кофата.
Чу се силен съсък, после гъста мъгла се отдели от повърхността на течността. За броени секунди мъглата се разпространи в цялата килия и оцвети въздуха в млечнозелено.