— Стен! — извика единият на фйердански.
Нареждаше й да спре на място. Двамата посегнаха към пушките си. Нина протегна ръце, сви пръсти в юмруци и тъмничарите се строполиха по гръб. Единият падна на площадката, но другият се търкулна по стълбите, пушката му гръмна, куршумите рикошираха в каменните стени, звукът отекна надолу по стълбите. Каз щеше да я убие. Тя щеше да убие Каз.
Притича покрай телата на тъмничарите и хукна надолу, един етаж, още един. На площадката на третия етаж вратата се отвори рязко и един тъмничар изскочи през прага. Нина завъртя ръце и вратът му се прекърши с ясно доловимо изпукване. Вече тичаше към долната площадка, когато чу как онзи се строполи.
Точно тогава Стария часовник започна да бие. Не спокойното отброяване на часа, а пронизителен кънтеж, истеричен и неотложен — вдигаше тревога.
25. Иней
Иней вдигна поглед нагоре в мрака. Високо над нея се носеше малко сиво петно вечерно небе. Шест етажа в тъмното с хлъзгави от пот ръце, с адските огньове под нея, с тежестта на въжето, която я теглеше надолу, и без предпазна мрежа, която да я спаси.
„Катери се, Иней.“
Най-добре е да се катериш с голи ръце, но стените на шахтата бяха твърде горещи. Затова Вилан и Йеспер й помогнаха да намери ръкавиците на Каз в кошовете с дрехи. Тя се поколеба за миг. Знаеше какво би й казал Каз — да слага ръкавиците и да направи каквото е нужно, за да изпълни задачата. И все пак изпита нещо като вина, докато нахлузваше меката черна кожа, сякаш се е вмъкнала без разрешение в стаята му, прочела е писмата му и се е изтегнала в леглото му. Ръкавиците бяха без подплата и с малки прорези при върховете на пръстите. „За да не му пречат — осъзна тя. — Да усеща допира на монетите, картите и шперцовете. Да докосва, без да докосва.“
Не остана време да свикне с ръкавиците, с разликата в размера — бяха големи за нейните ръце. Но пък не за пръв път щеше да се катери с ръкавици — правила го беше често през зимата, когато ръцете й е вкочаняваха от студа. Размърда пръстите на краката си в малките кожени пантофки. Приятно й беше да ги усети на стъпалата си, познатата отскокливост на грапавите гумени подметки, източник на смелост и нетърпение. Горещината не й пречеше, неприятна бе, но нищо повече. Тежестта на седемдесет стъпки въже, увито около тялото й? Тя беше Привидението. Видяла беше и по-лошо. Пое нагоре по шахтата с подновено самочувствие.
Вдъхна рязко, когато допря пръсти до камъка. Усещаше горещината дори през ръкавиците. Без тях моментално щяха да й излязат мехури. Но трябваше да издържи някак и точка. Продължи нагоре — ръка, после крак, после пак ръка, в търсене на поредната малка неравност и пукнатина в покритата с нагар и сажди шахта.
Пот се стичаше по гърба й. Бяха намокрили дрехите й и въжето, но май и това не помагаше особено. Имаше чувството, че кръвта й завира, сякаш се готви бавно в собствен сос.
Стъпалата й пулсираха от жегата. Усещаше ги тежки и тромави, сякаш принадлежаха на друг човек. Положи усилие да се фокусира. Имаше доверие на тялото си. Познаваше силата си, знаеше какво може да направи и какво не може. Протегна нагоре ръка за пореден път, концентрира се върху крайниците си с надежда да влезе в ритъм, но не се получи, движенията й бяха в пълна дисхармония, мускулите й трепереха при всеки захват. Тя посегна отново нагоре, впи пръсти в някаква пукнатина.
„Катери се, Иней.“
Кракът й се подхлъзна. Стомахът й се качи в гърлото, докато цялата й тежест, собствената плюс дългото въже, набито около торса й, я повлякоха надолу. Стискаше отчаяно камъка, впиваше пръсти в пукнатината, а ръкавиците на Каз се бръчкаха около хлъзгавите й пръсти. Потърси опора с крака си, но напразно. Вместо това другото й стъпало започна да се плъзга на свой ред. Иней вдиша дълбоко от нажежения въздух. Нещо не беше наред. Събра смелост да погледне надолу. Видя червения блясък на въглените, но това не я изненада. Друга гледка я хвърли в дива паника обаче — стъпалата й. Като облепени с дъвка. Подметките на пантофките й, нейните съвършени любими пантофки, се топяха.
„Няма нищо — каза си тя. — Просто смени центъра на тежестта си. Към раменете. Щом се изкачиш по-нагоре, гумата ще се охлади и ще подобри сцеплението си.“ Само дето стъпалата й горяха. Сега, когато знаеше какво става, усещането стана още по-интензивно, сякаш гумата се сливаше с плътта й. Примигна да разкара потта от очите си и се изкатери още педя нагоре. Някъде отвисоко долетя камбанният звън на Стария часовник. Половин час ли оставаше? Или четвърт? Трябваше да побърза. Вече би трябвало да е на покрива и да връзва въжето.