Изтласка се още малко нагоре и кракът й се плъзна по стената на шахтата. Усети, че ще падне, и опря гръб в стената да намали скоростта, докато намери нова опора. Нямаше кой да я спаси тук. Дори Каз не би могъл да й се притече на помощ. Нямаше мрежа, която да спре падането й, чакаха я само нажежените въглени долу.
Изви глава да зърне кръпката небе. Беше все така невъзможно далече от нея. Колко й оставаше? Двайсет стъпки? Трийсет? Със същия успех можеха да са километри. Щеше да умре тук, бавно и в агония върху въглените. Всички щяха да умрат — Каз, Нина, Йеспер, Матиас, Вилан — и вината щеше да е нейна.
„Не.“ Не, нямаше да е нейна вината.
Изтегли се още стъпка нагоре… „Каз ни доведе тук“… После още една. Стисна зъби и посегна към следващия захват. Каз и неговата алчност. Тя не чувстваше вина. Не изпитваше съжаление. Просто беше бясна. Бясна беше на Каз, че ги беше въвлякъл в тази обречена авантюра, и на себе си, че се е съгласила.
Защо се беше съгласила? За да изплати дълга си? Или защото напук на здравия си разум и въпреки добрите си намерения бе допуснала да се влюби в копелето от Кацата?
Когато Иней влезе в салона на Леля Хелеен онази вечер преди много време, Каз Брекер я чакаше там, облечен в най-тъмното сиво, облегнат на бастуна си с вранската глава. Салонът беше обзаведен в златно и синьо-зелено, едната стена беше цялата изрисувана в паунови пера. Иней мразеше всичко в Менажерията, всеки сантиметър — централния салон, където с другите момичета бяха длъжни да трепкат с ресници и да се умилкват на потенциални клиенти, спалнята си, обзаведена като някакъв фарс на сулийска каравана, накичена с цикламени коприни и воняща на тамян, — но най-много мразеше частния салон на Леля Хелеен. Тук се изпълняваха телесните наказания, тук Хелеен даваше воля на гнева си.
Иней се бе опитала да избяга в началото, малко след като се озова в Кетердам. Стигнала бе на две пресечки от Менажерията, увита в коприни и замаяна от светлините и навалицата на Западната дъга, тичаше слепешката, а после Кобет я стисна с дебелата си лапа за врата и я довлече обратно. Хелеен я заведе в салона си и я наби — толкова я би, че Иней цяла седмица не беше в състояние да работи. През следващия месец Хелеен я държа окована с позлатени вериги в спалнята й, без достъп дори до големия салон долу. А когато най-после й махна оковите, уведоми Иней, че й дължи едномесечен приход и че ако пак се опита да избяга, ще я хвърли в Адската порта за неизпълнение на договора.
Та онази нощ тя влезе със страх в салона на Хелеен, а когато видя Каз Брекер, страхът й се удвои. Явно Мръсните ръце я беше издал. Казал е на Леля Хелеен, че Иней се опитва да създаде неприятности.
Ала Хелеен се облегна назад в мекото си кресло и каза:
— Е, малкото ми рисче, по всичко личи, че вече не си мой проблем. Пер Хаскел явно си пада по сулийски момиченца. Откупи договора ти на доста щедра цена.
Иней преглътна.
— Местя се в друга къща?
Хелеен махна с ръка.
— Хаскел наистина има къща на насладите, ако може да се нарече така, някъде в долната част на Кацата, но там ти няма да си рентабилна… макар че със сигурност би осъзнала колко добра е била с теб Леля Хелеен. Не, Хаскел те иска за себе си.
Кой беше Пер Хаскел? „Има ли значение — обади се едно гласче в главата й. — Той е мъж, който купува жени. Друго не ти трябва да знаеш.“
Уплахата й явно си бе проличала, защото Леля Хелеен се засмя с глас.
— Спокойно. Той е стар, отвратително стар, но иначе изглежда безобиден. Макар че това никой не го знае със сигурност, нали така. — Вдигна рамо. — Може пък да те подели със своето момче за поръчки, господин Брекер.
Каз отправи студен поглед към Леля Хелеен.
— Приключихме ли?
Иней за пръв път го чуваше да говори и се стресна от дрезгавия му хриплив глас.
Хелеен изсумтя и нагласи деколтето на лъскавата си синя рокля.
— Приключихме, смотаняк малък.
После нагря пръчка пауновосин восък и подпечата документа пред себе си. Стана и взе да се любува на отражението си в огледалото над камината. Пооправи панделката около врата си, обсипана със скъпоценни камъни.
В главата на Иней царяха хаос и врява, но една мисъл задържа вниманието й: „Приличат на откраднати звезди“.
— Сбогом, малко рисче — каза Леля Хелеен. — Съмнявам се, че ще оцелееш и един месец в онази част на Кацата. — Погледна към Каз. — Сигурно ще се опита да избяга. По-бърза е, отколкото изглежда. Но може пък Пер Хаскел да хареса и това, знам ли. Хайде, изчезвайте.
И излезе с бодра крачка от салона, истински вихър от развети коприни и сладък парфюм, а сащисаната Иней остана да гледа след нея.