Выбрать главу

Каз бавно пресече стаята и затвори вратата. Иней се напрегна, пръстите й се свиха инстинктивно в юмруци върху коприната. Нямаше представа какво следва сега.

— Пер Хаскел ръководи Утайките — рече Каз. — Чувала ли си за нас?

— Вие сте банда.

— Да. И Хаскел ми е шеф. Както и твой, ако си съгласна.

Тя събра смелост и каза:

— А ако не съм?

— Ще оттегля офертата и ще си тръгна. А ти ще останеш тук, с подвита опашка, при това чудовище Хелеен.

Ръцете й литнаха към устата.

— Тя ни слуша — промълви Иней ужасена.

— Нека слуша. В Кацата има всякакви чудовища и някои от тях са много красиви. Плащам на Хелеен за информация. Всъщност плащам й твърде много. И знам съвсем точно какво представлява. Аз помолих Пер Хаскел да откупи договора ти. Знаеш ли защо?

— Харесваш сулийски момичета?

— Не познавам достатъчно сулийски момичета, за да отговоря на въпроса ти. — Отиде при бюрото, взе подпечатания документ и го прибра в пазвата на палтото си. — Онази нощ, когато ти ме заговори…

— Не исках да обидя никого, просто…

— Предложи ми информация. В замяна на някаква услуга ли? Писмо до родителите ти? Допълнително заплащане?

Иней се сви. Точно това й беше минало през ума. Чула бе слухове в този смисъл и реши, че може да предложи нещо в замяна на услуга. Безразсъдно и глупаво.

— Иней Гафа ли е истинското ти име?

Странен звук се откъсна от гърлото й, нещо средно между хлип и смях, грозен звук, но отдавна не беше чувала името си, още по-малко фамилията.

— Да — смотолеви тихо.

— Така ли предпочиташ да те наричаме?

— Разбира се — кимна тя, после добави: — А твоето истинско име Каз Брекер ли е?

— Може да се каже. Когато снощи дойде при мен, изобщо не те чух, преди да ме заговориш.

Иней се намръщи. Искала бе да е тиха, нищо особено. Какво значение имаше това?

— Имаш звънчета на глезените — рече Каз и махна към костюма й, — но не те чух. Цикламени коприни и паунови очи, нарисувани по раменете, но не те видях. А аз виждам всичко. — Тя сви рамене, а Каз кривна глава настрани. — Професионална танцьорка ли си?

— Акробатка. — Направи кратка пауза, после добави: — Моето семейство… всички сме акробати.

— Ходене по въже?

— Да, също и на трапец. Жонглиране. Салта.

— С предпазна мрежа ли работиш?

— Само докато бях много малка.

— Добре. В Кетердам няма много мрежи. Някога участвала ли си в сбиване?

Иней поклати глава.

— Убивала ли си човек?

Тя се ококори насреща му.

— Не.

— А мислила ли си за това?

Момичето замълча, после скръсти ръце.

— Всяка нощ.

— И това е нещо.

— Обаче не искам да убивам хора наистина.

— Това е добър подход, докато хората не се опитат да убият теб. А в нашия занаят това се случва често.

— В нашия занаят?

— Искам да се присъединиш към Утайките.

— И какво ще правя?

— Ще събираш информация. Трябва ми паяк да се катери по стените на кетердамските къщи и канцеларии, да подслушва край прозорци и под стрехи. Трябва ми някой, който да бъде невидим, да се превръща в призрак. Мислиш ли, че ще се справиш?

„Аз вече съм призрак — помисли си тя. — Умрях в трюма на онзи кораб с роби.“

— Ми да.

— Този град е пълен с богаташи. Твоята задача е да проучиш навиците им, къде ходят и кога се прибират, мръсотиите, които бършат нощем, престъпленията, които се опитват да прикрият денем, кой номер обувки носят, комбинацията на сейфовете им, любимата им играчка от детството. А аз ще използвам тази информация да им взема парите.

— Какво ще стане, когато им вземеш парите и самият ти станеш богаташ?

Каз се подсмихна едва доловимо.

— Тогава ще можеш да откраднеш и моите тайни.

— Затова ли ме купихте?

Усмивката се стопи без следа.

— Пер Хаскел не те е купил. Откупи договора ти. Това означава, че му дължиш пари. Много пари. Но договорът е истински. Ето — каза той и извади подпечатания от Хелеен документ. — Искам да видиш нещо.

— Не чета керчски.

— Няма значение. Виждаш ли тези числа? Първото според Хелеен е сумата, която ти е дала назаем, за да си платиш транспорта от Равка. Второто е приходът ти, докато си работила за нея. А това показва още колко й дължиш.

— Но… не е възможно. Излиза, че сега й дължа повече, отколкото в началото.

— Именно. Таксувала те е за стаята, храната и прочие от този род.

— Тя буквално ме купи — повиши глас Иней, неспособна да овладее гнева си. — Подписах някакъв документ, който не можех да прочета.