„Хайде, Каз. Чакам те, проклет да си.“
Всички го чакаха. Нина беше влетяла в стаята преди броени минути, зачервена и задъхана.
— Тръгвай! Какво чакаш? — извика тя.
— Вас чакам! — изсъска Йеспер, а когато я попита за Каз, раменете й се смъкнаха отчаяно.
— Надявах се, че е слязъл преди мен.
После и тя пое нагоре по шахтата, като сумтеше от усилието, а Йеспер остана сам. Не знаеше какво да прави. Дали тъмничарите са хванали Каз? Дали той не се боричкаше с тях някъде в затвора? На живот и смърт?
„Той е Каз Брекер.“ Дори да го затвореха, Каз можеше да избяга от всяка килия, да отключи и най-тежките окови. Йеспер можеше да му остави въжето — краят му едва ли щеше да се подпали сега, валеше дъжд, а и пещта постепенно изстиваше. Ако останеше да чака тук, от друга страна, щеше да издаде пътя им за бягство и да обрече всички им. Да, единственото разумно нещо беше да поеме на свой ред по шахтата.
Стисна въжето миг преди Каз да влети през вратата. Ризата му беше цялата в кръв, тъмната му коса — рошава.
— Бързо — кресна той без предисловие.
Хиляди въпроси се блъскаха в главата на Йеспер, но сега нямаше време да ги задава. Залюля се над въглените и започна да се катери. Още валеше, слабо. Йеспер усети как въжето се изпъна и се разтресе под него, когато Каз го сграбчи на свой ред. Погледна надолу и го видя как запъва крака в стените на шахтата, за да затвори вратите на пещта след себе си.
Йеспер продължи нагоре, изтегляше се на ръце възел след възел, мускулите му протестираха, кожата на дланите му се протри. От време на време опираше стъпала в стените на шахтата за опора, но камъните още бяха нагорещени. Как изобщо се беше изкатерила Иней без въже, с което да си помага?
Високо горе Стария часовник продължаваше да трещи като чекмедже, пълно с гневни вилици и лъжици. Къде бяха сбъркали? Защо Каз и Нина се бяха разделили? И как щяха да се измъкнат от тази каша?
Йеспер тръсна глава да разкара дъжда от очите си. Мускулите на гърба му започваха да се схващат сериозно, но краят вече се виждаше.
— Слава на светците! — изпъшка той, когато Матиас и Вилан го прихванаха под мишниците и го изтеглиха от шахтата.
Просна се на покрива, мокър до кости и разтреперан като полуудавено коте.
— Каз е в шахтата.
Матиас и Вилан хванаха здраво въжето да го изтеглят. Йеспер не беше сигурен какъв е делът на Вилан в това упражнение, но хлапето определено се стараеше. Измъкнаха Каз от шахтата. И той се просна задъхан по гръб.
— Къде е Иней? — попита на пресекулки. — Нина?
— Вече са на покрива на посолството — каза Матиас.
— Зарежете това въже и вземете останалото — нареди Каз. — Хайде.
Матиас и Вилан зарязаха почернялото въже на покрива и грабнаха две от чистите намотки. Йеспер придърпа третата и се надигна с мъка. Тръгна след Каз към ръба на покрива, където Иней беше обтегнала въже към по-ниския покрив на посолството. Някой беше стъкмил импровизирана люлка за онези от тях, които не притежаваха специфичния талант на Привидението да предизвиква гравитацията.
— Благодаря на светиите, на Дйел и на леля ти Ева — промърмори Йеспер с искрена признателност и се спусна по въжето, следван от другите.
Покривът на посолството беше извит, сигурно за да не задържа сняг, все едно ходиш по гърба на гигантски кит. Беше и доста по-порест от покрива на затвора. Имаше цял куп възможни входове — комини, шахти, малки стъклени куполи, през които да влиза светлина. Нина и Иней седяха до най-големия купол, истинско произведение на изкуството над ротондата при входа на посолството. Не предлагаше заслон от дъжда, но ако някой страж при външния пръстен погледнеше към покривите във вътрешността на комплекса, вместо да наблюдава пътя към Палата, нямаше да види натрапниците.
Стъпалата на Иней бяха в скута на Нина.
— Не мога да махна всичката гума от петите й — каза Нина, когато наближиха.
— Помогни й — рече му Каз.
— Кой, аз? — възкликна Йеспер. — Нали не искаш да…
— Направи го.
Йеспер изпълзя до жените да погледне пострадалите стъпала на Иней. С гърба си усещаше неотклонния поглед на Каз. Реакцията му при предишното й нараняване беше доста смущаваща, но пък мехурите по стъпалата не можеха да се сравняват с рана от хладно оръжие. От друга страна, сега нямаха под ръка Черни шипове, върху които Каз да си излее гнева. Йеспер се фокусира върху парченцата гума в опит да ги изтегли от плътта на Иней така, както беше изтеглил желязната руда от решетките в затвора.