Иней знаеше тайната му, но Нина го зяпаше ококорено.
— Ти си фабрикатор?
— Ще ми повярваш ли, ако отрека?
— Защо не си ми казал?
— Защото никога не си питала — пробва нескопосано той.
— Йеспер…
— Просто забрави, става ли?
Тя стисна устни, но със сигурност щеше да повдигне темата по-късно. Йеспер насочи отново вниманието си към стъпалата на Иней.
— Светци! — промърмори той.
Иней изкриви лице в гримаса.
— Толкова ли е зле?
— Не, просто стъпалата ти са много грозни.
— Може да са грозни, но без тях нямаше да си тук сега.
— Въпросът е ще можем ли да продължим нататък, или ще си останем на този покрив — каза Нина.
Старият часовник най-после прекрати истеричния си звън и тя затвори облекчено очи в последвалата тишина.
— Какво стана в затвора? — попита Вилан с онзи треперлив гласец, който излизаше от устата му в моменти на паника. — Какво вдигна тревогата?
— Налетях на двама тъмничари — каза Нина.
Йеспер вдигна глава да я погледне.
— И не си ги приспала?
— О, приспах ги аз, обаче пушката на единия гръмна. После дотича друг тъмничар и тогава камбаните забиха.
— По дяволите! Значи това е вдигнало тревогата?
— Може би — каза Нина. — А ти къде беше, Каз? Нямаше да налетя на онези тъмничари, ако не бях губила време да те търся. Трябваше да се срещнем на площадката, но ти не се появи.
Каз се взираше през стъкления купол.
— Реших да претърся килиите на петия етаж.
Всички го гледаха. Йеспер усети как търпението му рязко се изчерпва.
— Какво става, мамка му! — повиши глас той. — Тръгваш, преди с Матиас да сме се върнали, после изведнъж решаваш да разшириш търсенето и оставяш Нина да се чуди какво е станало и дали не си пострадал?
— Трябваше да се погрижа за нещо.
— Ти! Пробвай пък, мъжки.
— Имах предчувствие — отвърна Каз. — И реших да се вслушам в него.
Нина вдигна вежди в недоумение.
— Предчувствие?
— Добре де, сбърках — изръмжа Каз. — Сега доволни ли сте?
— Не — спокойно каза Иней. — Дължиш ни обяснение.
Каз се умълча за миг, после каза:
— Тръгнах да търся Пека Ролинс.
Двамата с Иней се спогледаха. Имаше нещо в този поглед, което Йеспер не разбираше, тайна, която не бяха споделили с него.
— Защо, в името на вси светци? — възкликна Нина.
— Защото исках да разбера кой от нашите му снася информация.
Йеспер изчака миг, после:
— И?
— Не го намерих.
— А кръвта по ризата ти? — попита Матиас.
— Налетях на един тъмничар.
Абсурд, помисли си Йеспер.
Каз прокара ръка по очите си.
— Издъних се. Взех лошо решение и знам, че съм виновен. Но това не променя ситуацията.
— Ситуацията? И каква е тя по-точно — обърна се Нина към Матиас. — Какво ще направят сега?
— Тревогата беше жълт протокол, проблем в отделен сектор.
Йеспер притисна пръсти към слепоочията си.
— Не помня какво означаваше това.
— Според мен са сметнали, че някой се опитва да избяга от затвора. Секторът вече е запечатан, никой не може да влиза и излиза. Ще има претърсване, вероятно ще се опитат да разберат кой не е в килията си.
— Ще намерят затворниците, които приспахме с хлорогаза в мъжкото и в женското отделение — каза Вилан. — Трябва да се махаме, а Бо Юл-Баюр да върви по дяволите.
Матиас размаха категорично ръце.
— Твърде късно е за това. Ако охраната сметне, че някой е избягал от затвора, пропускателните постове ще бъдат вдигнати под тревога. Режимът ще бъде затегнат и в двете посоки. Няма начин просто да излезем с танцова стъпка.
— Все още можем да опитаме — каза Йеспер. — Ще оправим стъпалата на Иней…
Тя сви пръсти, после се изправи и направи няколко пробни крачки.
— Добре са вече. Обаче мазолите ми ги няма.
— Ще ти дам адрес, на който да изпратиш жалбата си — каза Нина с намигване.
— Добре, Привидението пак е на линия — каза Йеспер и изтри с ръкав мокрото си лице. Дъждът беше намалял до росене. — Намираме си някое кьоше да фраснем по главата шестима гости, обличаме хубавите им дрешки и дим да ни няма.
— През портите на посолството и два пропускателни поста? — попита скептично Матиас.
— Не знаят със сигурност, че някой е избягал от затворническия сектор. Видели са Нина и Каз, значи знаят, че някакви хора са се измъкнали от килиите, да, но стражите при пропускателните пунктове ще се оглеждат за мизерници в затворническа униформа, а не за напарфюмирани дипломати в готини дрешки. Трябва да действаме, преди охраната да е разбрала, че във външния кръг се разхождат неканени гости.