— Забрави — каза Нина. — Дойдох тук за Бо Юл-Баюр и няма да си тръгна без него.
— В това няма смисъл — възрази Вилан. — Дори да се доберем някак до Белия остров и да намерим Юл-Баюр, няма начин да се измъкнем. Йеспер е прав — да тръгваме сега, докато още имаме някакъв шанс.
Нина скръсти ръце на гърдите си.
— Ако трябва, сама ще ида на Белия остров.
— Може и да нямаме такава възможност — каза Матиас. — Вижте.
Събраха се около основата на стъкления купол. Ротондата долу беше пълна с хора, които се здрависваха, пиеха и се смееха, шумно парти преди официалните празненства на Белия остров.
А после нова група стражи нахлуха през входа и взеха да строяват гостите в редици.
— Организират допълнителен пункт за проверка — каза Матиас. — Ще прегледат отново документите на всички гости, преди да ги пропуснат към стъкления мост.
— Заради жълтия протокол ли? — попита Йеспер.
— Вероятно. Предпазна мярка.
Последният им шанс току-що беше отишъл на вятъра.
— Е, това решава нещата — каза Йеспер. — Минимизираме щетите и действаме без бавене с надеждата да се измъкнем някак.
— Аз знам един начин — тихо каза Иней. Всички се обърнаха да я погледнат. Жълтеникавата светлина от купола се събираше на локвички в тъмните й очи. — Можем да минем през новия пропускателен пункт и да стигнем до Белия остров. — Тя посочи надолу към две нови групи, които тъкмо влизаха в ротондата откъм двора с караулката, влажни от дъжда. Момичетата от Къщата на синята перуника си личаха отдалече заради цвета на роклите и цветята в косите и по деколтето. А мъжете от Наковалнята бяха единствени по рода си — с ризи без ръкави въпреки лошото време и множество засукани татуировки. — Пристигат делегациите от Западната дъга. Можем да влезем.
— Иней… — започна Каз.
— Двете с Нина можем да влезем — продължи тя. С изправен гръб и спокоен тон. Като човек, изправен пред наказателен взвод, който отказва превръзка на очите. — Ще влезем с Менажерията.
28. Иней
Каз гледаше втренчено, очите му с цвят на горчиво кафе грееха на светлината от купола.
— Знаете какви са костюмите им — продължи тя. — Дълги наметала с качулки, фйерданите само тях ще видят. Земска сърна. Келска кобилка. — Преглътна с усилие, преди да изрече следващото: — Сулийски рис.
Не хора, не дори момичета, а прекрасни предмети с колекционерска стойност. „Винаги съм искал да тръшна земско момиче — шепнеха клиентите. — Келска девойчица с червена коса. Сулийка с кожа като прегорен карамел.“
— Рисковано е — рече Каз.
— Като всяка друга задача.
— Каз, а вие с Матиас как ще влезете? — попита Нина. — Може да ни потрябвате за някоя ключалка, а и ако нещата се объркат на острова, не искам да сме сами с Иней. А не виждам как ще минете за хора от Менажерията.
— Никакъв проблем — отвърна Каз. — Стига Хелвар най-после да изплюе камъчето.
— Смяташ, че не ни казва нещо? — попита Иней. — Така ли е, Матиас?
— Не че… — Матиас прокара ядно ръка през порасналата четина по главата си. — Откъде знаеш тези неща, демджин? — озъби се той на Каз.
— Обикновена логика. Целият Леден палат е шедьовър на резервните системи и двойната охрана. Онзи стъклен мост е впечатляваш, но трябва да има и друг път, по който подкрепления да се придвижат до острова при извънредна ситуация и да изведат оттам царското семейство.
— Да — вдигна ръце Матиас. — Има и друг път до Белия остров. Но никак не е лесен. — Погледна към Нина. — И със сигурност не е подходящ за човек в рокля.
— Чакайте малко — прекъсна ги Йеспер. — Какво значение има дали всички ще стигнете до Белия остров? Дори да приемем, че Нина очарова някой вишестоящ служител дотолкова, че да изтръгне от него местоположението на Юл-Баюр, и после незнайно как изведете шуанския учен и го доставите тук жив и здрав… Пак ще бъдем в капан. Дотогава тъмничарите ще са претърсили затвора и ще знаят, че шестима арестанти са успели да напуснат сектора, а шансът ни да минем през портите на посолството и през пропускателните пунктове ще се е изпарил окончателно.
Каз погледна покрай купола към открития двор на посолството и караулката при портата във външния пръстен.
— Вилан, много ли ще е трудно да прецакаш някоя от онези порти?
— Да я отворя?
— Не, да направиш така, че да не може да се вдигне.
— Питаш дали мога да я повредя? — Вилан сви рамене. — Едва ли ще е много трудно. Не видях механизма на влизане, но подозирам, че е повече или по-малко стандартен.