— Макари, зъбчати колела и много големи винтове?
— Да, както и доста голяма лебедка. Въжетата се намотават около макарата й, а стражите я въртят с помощта на дръжка или колело.
— Знам на какъв принцип работи лебедката. Питам дали можеш да я развалиш.
— Така мисля, но проблемът е в алармените системи, към които са свързани въжетата. Едва ли ще мога да повредя лебедката, без да задействам черния протокол.
— Чудесно — кимна Каз. — Значи точно това ще направим.
Йеспер вдигна ръка.
— Прощавай, но нали точно черния протокол се опитваме да избегнем на всяка цена?
— И аз си спомням нещо в този смисъл — обади се Нина.
— Номерът е да използваме черния протокол срещу фйерданите. Тази нощ по-голямата част от охраната е пренасочена към Белия остров и тук, в посолството. Обявят ли черен протокол, стъкленият мост ще бъде затворен и всички стражи на острова ще останат в капан там заедно с гостите.
— А резервния маршрут до острова, за който спомена Матиас? — попита Нина.
— Оттам е невъзможно да се придвижи многобройно подкрепление — каза той. — Не бързо поне.
Каз кривна глава и насочи замислен и леко разфокусиран поглед към Белия остров.
— Крои нещо — измърмори Иней.
— Определено. Виж му лицето — кимна Йеспер.
Тази физиономия щеше да й липсва.
— Три порти във външния пръстен — рече Каз. — Тази при затвора вече е здраво заключена заради жълтия протокол. Портата при посолството ще бъде задръстена с гости и фйерданите няма да вкарат войска оттам. Това означава, Йеспер, че с Вилан ще трябва да повредите портата при сектора на дрюскеле. Първо ще се опитате да я вдигнете, колкото да задействате черния протокол, а след това ще я повредите така, че стражите, които охраната успее да мобилизира междувременно, да останат от вътрешната страна, докато ние се измъкваме.
— Нямам нищо против да заключим фйерданите в собствената им крепост, честно — каза Йеспер. — Как ще се измъкнем ние обаче? Щом се задейства черният протокол, вие ще останете в капан на острова, а ние ще сме в капан при външния пръстен. Нямаме нито оръжия, нито материали за бомба.
Усмивката на Каз беше широка и остра като бръснач.
— Слава на боговете, че сме добри крадци. Ще понапазаруваме… и всичко ще пишем на сметката на Фйерда. Иней — добави той, — нека започнем с нещо лъскаво.
И там, до големия стъклен купол, Каз им изложи плана си в детайли. Старият им план беше смел и рискован, но поне предвиждаше да влязат и излязат от Ледения палат без много шум. Новият беше безразсъден и в голяма степен налудничав. Не просто щяха да обявят присъствието си на фйерданите, а щяха да го обявят с гръм и трясък. И този план, като предишния, предвиждаше да се разделят и да се водят по камбаните на Стария часовник, но дори най-малката грешка щеше да бъде фатална.
Иней се заслуша в сърцето си, очакваше да открие там възражения и страх. За своя изненада откри само готовност. Тази задача нямаше просто да изплати дълга й към Пер Хаскел. Нито беше рутинна операция по заръка на Каз и в полза на Утайките. Не, това беше нейна задача, която щеше да финансира мечтата й.
Докато Каз обясняваше, а Йеспер режеше въжето с ножицата от пералното на парчета с нужната дължина, Вилан помогна на Иней и Нина да се подготвят. Имаха нужда от татуировки, ако искаха да минат за момичета от Менажерията. С помощта на един от шперцовете на Каз и медния пирит, който Йеспер изтегли от покрива, Вилан нарисува характерното перо на Менажерията върху ръката на Нина, като следваше указанията на Иней и нанасяше поправки в движение. След това Нина вкопа мастилото в кожата си — Корпоралките нямаха нужда от игла за татуировки. После се постара да заглади белезите по ръката на Иней. Не се получи много добре, но нямаха време за повече, а и „шивашките“ умения на Нина бяха в най-добрия случай приемливи. Вилан нарисува пауново перо върху ръката на Иней.
Нина я погледна въпросително.
— Сигурна ли си?
Иней вдиша дълбоко.
— Това е бойна татуировка — каза накрая, колкото на Нина, толкова и на себе си. — И я приемам по своя воля.
— Освен това е временна — добави Нина. — Ще я махна веднага щом стигнем на пристанището.
Пристанището. Иней си помисли за „Феролинд“ с цветните й флагчета и се опита да задържи този образ в главата си, докато пауновото перо се слягаше в кожата на ръката й.
Готовите татуировки не биха издържали подробна инспекция, но едва ли някой щеше да се вглежда.
Стана време да тръгват. Иней предполагаше, че Менажерията ще пристигне последна — Леля Хелеен обичаше да се появява с гръм и трясък, — но все пак трябваше да заемат навреме позиция.