Гостите влизаха през високата арка на входа и оттам охраната ги насочваше на малки групи към стаи покрай ротондата, където да ги претърсят за оръжие. Иней видя стражи да излизат от тези стаи, понесли в шепи брошки, гребени за коса и дори пояси и шарфове. Последните вероятно съдържаха тел или някакви други метални орнаменти.
— Знаеш, че не е нужно да го правиш, нали? — каза й Нина. — Не е нужно пак да обличаш онези коприни.
— Преживяла съм и по-лоши неща.
— Знам. Изкатери шест етажа в онази адска шахта заради нас.
— Друго имах предвид.
Нина замълча, после каза:
— И това го знам. — След кратко колебание добави: — Тази операция наистина ли е толкова важна за теб?
Иней с изненада долови нещо като вина в гласа й.
Стария часовник започна да отброява девет камбани. Иней се вгледа отново във вълците, които се гонеха в кръг на пода долу.
— Не съм сигурна защо се включих в тази авантюра — призна тя. — Но вече знам защо трябва да стигна до края й. Знам защо съдбата ме доведе тук, защо насочи пътя ми към тези пари.
Знаеше, че думите й звучат неясно, но още не беше готова да говори за мечтата, подпалила сърцето й — неин собствен екипаж, кораб под нейно командване, кръстоносен поход. Имаше чувството, че е редно да го запази в тайна, ново семенце, което ще порасне в нещо изключително, стига да му осигури нужното време. Нищо не разбираше от корабоплаване. И все пак й се искаше да разкаже всичко на Нина, която мечтаеше да се върне в Равка, но ако решеше друго, един сърцелом би бил отлично допълнение към нейния екипаж.
— Ето ги — каза Нина.
Момичетата от Менажерията влязоха през вратите на ротондата в клиновидна формация, роклите им грееха на светлината на свещите, качулките на пелерините хвърляха сянка върху лицата им. Всяка качулка беше скроена като муцуната на животно — земска сърна с меки уши и нежни бели петна, келска кобилка с червеникава конска опашка, шуанска змия с лъскави червени люспи, равкийска лисица, леопард от Южните колонии, гарван, белка и разбира се — сулийски рис. Високото русо момиче със сребристите кожи, което играеше ролята на фйерданска вълчица, отсъстваше, естествено.
Посрещнаха ги жени стражи в униформа.
— Не я виждам — каза Нина.
— Изчакай. Паунът ще влезе последна.
И тя наистина се появи — Хелеен ван Хоуден, блестяща в синьо-зелен сатен и висока яка от паунови пера около главата със златни къдрици.
— Изобщо не е кичозно — подхвърли Нина.
— Добрият вкус не е на почит в Кацата.
Иней изсвири с пръсти, високо и пронизително, след миг чу изсвирването на Йеспер някъде в далечината. „Е, това е то“ — каза си тя. Беше бутнала скалата и сега тя се търкаляше стремглаво по нанадолнището. Кой знае какви щети щеше да нанесе и какво можеше да се изгради от отломките й?
Нина се взря през стъклото, присвила очи.
— Не знам как не се спъва под тежестта на толкова диаманти. Не са истински, нали?
— О, истински са — каза Иней.
Диаманти, купени с потта, кръвта и скръбта на момичета като нея.
Стражите разделиха момичетата от Менажерията на три групи, а Хелеен ескортираха отделно. Така де, Паунът никога не би допуснала да й гледат под полите пред момичетата.
— Тези — каза Иней и посочи групата, която включваше сулийския рис и келската кобилка. Водеха ги към стаята отляво.
Нина остана при купола да ги следи, а Иней тръгна по покрива в същата посока като тях.
— Коя врата? — извика тя през рамо.
— Третата от дясно на ляво — каза Нина.
Иней отиде при най-близкия въздуховод и махна решетката. Щеше да е възтесен за Нина, но не толкова, че да им провали плановете. Напъха се във вентилационната шахта и пое пълзешком по тесния тунел покрай стаите. Чу пъшкане зад себе си, после Нина се приземи с трясък на дъното на шахтата като чувал с пране. Иней примижа. Дано шумът от навалицата долу се окаже достатъчно силен. Или това, или оставаше да се надяват, че в Ледения палат има нашествие на гигантски плъхове и никой не обръща внимание на странните шумове във вентилационната система.
Пълзяха напред и надничаха пътьом през отворите. Накрая стигнаха до отвор под тавана на нещо като малка заседателна зала, явно използвана от охраната за други цели. Една от русите стражи обискираше момичетата, опипваше подгъвите на костюмите им и дори ръчкаше с пръст прическите им, а друга стоеше на пост с ръка върху пушката. По всичко личеше, че не е свикнала с оръжието. Иней знаеше, че на фйерданските жени не е позволено да служат в армията като бойци. Може би тези стражи са прехвърлени временно от някаква друга служба.