Двете изчакаха обискът да приключи с проверка на пелерините и малките, обшити с мъниста чантички.
— Вен тидер — каза една от стражите, после двете излязоха от стаята, а момичетата от Менажерията се заеха да оправят дрехите и косите си.
— Пет минути — преведе шепнешком Нина.
— Действай — каза Иней.
— Мръдни се.
— Защо?
— Защото трябва да ги виждам, а в момента виждам само задника ти.
Иней мина напред, така че Нина да се премести пред вентилационния отвор. Миг по-късно четири тела се строполиха върху дебелия тъмносин килим.
С няколко бързи движения Иней откачи решетката и се спусна върху полираната маса. Нина се промуши след нея и тупна тежко на плота.
— Съжалявам — изохка тя и се надигна на четири крака.
Иней едва не се разсмя.
— Много си грациозна в битка, но не знаеш да падаш.
— Пропуснала съм тази лекция в училище.
Съблякоха две от момичетата, сулийското и келското, по бельо, после завързаха ръцете и краката и на четирите с корди от пердетата, а устата им запушиха с парчета плат, които отпраха от затворническите си дрехи.
— Времето ни изтича — каза Иней.
— Извинявай — прошепна Нина на келското момиче.
Обикновено би използвала пигменти да промени цвета на косата си, но сега нямаше време, затова изцеди директно яркочервения цвят от косата на младата жена в своята. Резултатът не беше съвсем идеален — бялата коса на бедното момиче червенееше на места като ръждива, а косата на Нина така и не докара специфичния яркочервен келски цвят. Очите й бяха зелени, а не сини, но тази процедура изискваше време и внимание, които не можеха да си позволят. Нина извади кутийка с бяла пудра от чантичката на момичето и с нейна помощ изсветли лицето си с няколко тона.
Докато Нина се занимаваше с това, Иней завлече другите момичета във високия шкаф от сребристо дърво в дъното на стаята и ги нагласи така, че да остане място и за келката. Прониза я чувство на вина, докато натикваше по-навътре парцала в устата на сулийското момиче. Леля Хелеен сигурно го беше купила, за да заеме нейното място. Беше със същата бронзова кожа и гъста тъмна коса като Иней. С това приликите обаче свършваха — тази девойка беше закръглена и мекичка, а не тънка и атлетична. Може би е отишла при Леля Хелеен по своя воля. Може би сама е избрала този живот.
— Светците да те пазят — прошепна Иней на спящото момиче.
На вратата се потропа и някой извика на фйердански.
— Стаята им трябва за следващите момичета — прошепна Нина.
Двете набутаха келката в шкафа, успяха да затворят и заключат вратите му, после се заеха с костюмите. Иней нямаше време да мисли за познатия допир на коприната и ужасния звук от звънчетата на глезените си. Толкова по-добре. Наметнаха се с пелерините и се погледнаха в огледалото.
Дрехите не им пасваха добре. Цикламените коприни на Иней й бяха възшироки, а колкото до Нина…
— И на какво трябва да приличам в това чудо, мамка му? — възкликна под нос тя, претегляйки с поглед костюма си.
Роклята излагаше на показ забележителното й деколте, а на бедрата се бе изпънала до скъсване. В горната си част наподобяваше синьо-зелени люспи, а надолу преливаше в широка пола от лека и прозирна материя.
— Русалка, може би? — предположи Иней. — Или вълна?
— Мислех, че съм кон.
— И какво, очаквала си костюм с копита?
Нина плъзна ръце по нелепия тоалет.
— Май ще събера всички погледи.
— Чудя се какво би казал Матиас за тази рокля.
— Не би я одобрил.
— Той не одобрява нищо, свързано с теб. Само дето, засмееш ли се, надига глава като лале в прясна вода.
Нина изпръхтя.
— Матиас Лалето.
— Голямо навъсено жълто лале.
— Ти готова ли си? — попита Нина, докато двете смъкваха качулките над лицата си.
— Да — отвърна Иней. Наистина се чувстваше готова. — Нещо трябва да им отвлече вниманието. Иначе със сигурност ще забележат, че са влезли четири момичета, а излизат две.
— Остави това на мен. Ти внимавай с полите си.
Отвориха вратата към коридора и стражите замахаха нетърпеливо. Нина щракна с пръсти под прикритието на пелерината си. Едната от стражите издаде блеещ звук миг преди от носа й да потече кръв, абсурдно много кръв, която оплиска предницата на униформата й. Другата се дръпна назад, после се хвана за корема. Ръката на Нина описваше въртеливи движения под пелерината, нагнетявайки позивите за повръщане в храносмилателната система на бедната жена.