— Полите — повтори спокойно Нина.
Иней едвам бе успяла да повдигне полите си, когато стражата се преви на две и повърна струйно вечерята си върху плочките. Гостите в коридора нададоха писъци и се юрнаха един през друг да спасят тоалетите си. Нина и Иней се смесиха с навалицата, като пискаха на свой ред с добре изиграна погнуса.
— И кървенето от носа щеше да свърши работа — прошепна Иней.
— Не исках да рискувам.
— Човек би казал, че обичаш да причиняваш страдания на фйерданите.
Придвижиха се с наведени глави към навалицата в ротондата, подминавайки земската сърна, която се опита да ги насочи към другия край на помещението. Важно беше да стоят настрана от представителките на Менажерията, от истинските, тоест. Пелерините им, уви, се открояваха дори в шаренията на тълпата.
— Тук — каза Иней и побутна Нина към една опашка далече от групичката на Менажерията.
Тази опашка сякаш се движеше малко по-бързо от останалите. Но когато дойде техният ред, Иней се побоя, че е направила грешен избор. Стражът изглеждаше суров дори по фйерданските стандарти и напълно лишен от чувство за хумор. Протегна мълчаливо ръка за документите на Нина и взе да ги разглежда подробно, като местеше студените си сини очи между тях и младата жена.
— В описанието пише, че имате лунички — каза той на керчски.
— Имам — спокойно каза Нина. — Но са под роклята. Искате ли да ги видите?
— Не — ледено отвърна фйерданецът. — По-висока сте, отколкото пише тук.
— Токчета — каза Нина. — Обичам да гледам мъжете в очите. Вие имате много хубави очи.
Той погледна отново документите, после плъзна поглед по тоалета й.
— Определено сте по-тежка, отколкото пише тук.
Тя вдигна изкусително рамене и деколтето й се смъкна още малко.
— Когато съм в настроение, огладнявам — каза тя и нацупи безсрамно устнички. — А аз винаги съм в настроение.
Иней и така трудно запазваше самообладание, обаче ако Нина започнеше да пърха с ресници, със сигурност щеше да избухне в смях. Но фйерданецът май се хвана. Може би Нина действаше оглупяващо на всички северняци, дори на най-непоколебимите.
— Минавайте — изръмжа той. А после добави: — Аз… аз може да се отбия на празненството по-късно.
Нина плъзна пръст по ръкава на униформата му.
— Ще запазя един танц специално за теб.
Той се ухили като последния глупак, после се изкашля и суровото изражение се върна на лицето му. „Светци — помисли си Иней, — сигурно е изтощително да си толкова строг постоянно.“ Стражът прегледа отгоре-отгоре документите на Иней. Очевидно мислите му бяха заети с друго, вероятно с представата как разопакова синьо-зеления шифон на съблазнителната келка. Махна й да мине напред, тя направи крачка и се спъна.
— Момент — спря я стражът.
Иней спря. Нина погледна през рамо.
— Какво им е на обувките ви?
— Малко са ми големи — каза Иней. — Разтегнаха се повече от очакваното.
— Покажете ми ръцете си — каза стражът.
— Защо?
— Направете го — изръмжа онзи.
Иней измъкна ръце изпод пелерината и ги протегна към него да му покаже татуираните паунови пера, неравни върху старите белези.
Приближи се друг страж, този с капитански нашивки.
— Какво има?
— Сулийка е и има татуировките на Менажерията, но нещо не е наред.
Иней сви рамене.
— Изгорих се лошо като дете.
Капитанът посочи към група изнервени гости, събрани близо до изхода и обградени от стражи.
— Всички подозрителни отиват там. Прати я при тях, после ще я върнем на пропускателния пункт и ще прегледаме отново документите й.
— Ще пропусна партито — каза Иней.
Стражът не обърна внимание на възраженията й, вместо това я сграбчи над лакътя и я повлече към групичката при входа. Хората на опашката я гледаха и си шепнеха, а нейното сърце се беше качило в гърлото.
Нина я гледаше уплашено, лицето й беше пребледняло под пудрата, но Иней вече не можеше да й помогне. Кимна й едва забележимо. „Върви — внуши й мълчаливо тя. — Сега всичко зависи от теб.“
29. Матиас
— Ами ако откажа, Брекер?
Беше си чисто заяждане и Матиас го знаеше. Времето за възражения беше отминало безвъзвратно. Вече подтичваха по лекия наклон на покрива на посолството към сектора на дрюскеле. Вилан дишаше тежко от усилието, дългокракият Йеспер тичаше с лекота, а Брекер не изоставаше въпреки кривата походка и липсата на бастун. Да, Матиас знаеше, че е безсмислено да възразява на този етап, но въпреки това го направи. Мисълта, че този долнопробен крадец чете с лекота в сърцето му, го вбесяваше.