— Ами ако откажа да се разделя с тази последна частица от достойнството си?
— Ще го направиш, Хелвар. Нина вече е на път към Белия остров. Наистина ли искаш да я зарежем там?
— Много си въобразяваш.
— А на мен ми се струва, че съм уцелил съвсем точно.
— Онова там са съдилищата, нали? — попита Йеспер, докато тичаха по покрива, и посочи към красивите вътрешни дворове долу, всеки с пеещ фонтан в центъра и шумолящи ледени върби по края. — Ако ще те осъждат на смърт, поне ще си оплакнеш окото с хубава гледка.
— Навсякъде има вода — каза Вилан. — Да не би фонтаните да символизират Дйел?
— Символизират извора — отвърна Каз, — където всички грехове се отмиват.
— Или където те давят, за да си признаеш — измърмори Вилан.
Йеспер изсумтя.
— Вилан, мислите ти са станали много мрачни. Утайките май ти влияят зле.
Използваха двойно въже и куката, за да се прехвърлят на покрива на съседния сектор. Наложи се да импровизират люлка за Вилан, но Йеспер и Каз се придвижиха на ръце по въжето с лекота и неочаквана скорост. Матиас подходи доста по-предпазливо от тях. Въжето скърцаше жално под тежестта му.
Другите го изтеглиха върху покрива на дрюскеле. Матиас се изправи и внезапно му се зави свят. Повече от всяко друго място в Ледения палат, повече от всяко друго място на света, този сектор най-много се приближаваше до представата му за дом. Но сега този дом беше нагоре с краката, сякаш Матиас гледаше към собствения си живот от грешен ъгъл. Светлите капандури се издигаха пирамидално по тъмния покрив. Обзе го зловещото чувство, че ако погледне през някоя от тях, ще види самия себе си да тренира в някой от гимнастическите салони или да седи на дългата маса в столовата.
Вълците скимтяха и лаеха в кучкарника край караулката, сякаш викаха господарите си и се чудеха защо са ги оставили сами. Дали щяха да го познаят, ако се приближи към тях с протегната ръка? Едва ли — самият той не можеше да се познае. Преди всичко бе толкова ясно и подредено. Сега обаче, в компанията на тези малолетни престъпници, мислите му се бяха объркали — заради смелостта на Иней, дързостта на Йеспер, заради Нина, винаги Нина. Не би могъл да отрече облекчението си, когато я видя да се подава от шахтата на пещта, рошава, задъхана и уплашена, но жива. С Вилан я издърпаха на покрива и Матиас с усилие на волята отдръпна ръцете си от нея.
Не, няма да погледне през онези капандури. Повече слабост не можеше да си позволи, особено тази нощ. Време беше да продължи напред.
Стигнаха до края на покрива при ледения ров. От тази височина ледът в рова изглеждаше твърд и солиден, повърхността му отразяваше като огледало светлините на стражевите кули покрай Белия остров. Всъщност водата в рова беше неспокойна и в постоянно движение под тънка кора лед.
Каз прикрепи въже към ръба на покрива, по което да се спуснат на брега долу.
— Знаете какво да правите — каза той на Йеспер и Вилан. — Но не преди да сте чули единайсет камбани, нали?
— Че то аз кога съм подранявал? — попита Йеспер.
Стиснал здраво въжето и опрял крака в стената отдолу, Каз изчезна под ръба на покрива. Матиас изчака малко, после се спусна на свой ред. Погледна нагоре и видя Вилан и Йеспер да надничат към него. След малко вдигна поглед отново, но този път от момчетата нямаше и следа.
Брегът от двете страни на ледения ров представляваше тясна ивица от хлъзгав бял камък. Каз вече го чакаше там, притиснал гръб към стената и вперил намръщен поглед в рова.
— Как ще пресечем? Нищо не виждам.
— Защото не си достоен.
— Не съм и късоглед освен това. Там няма нищо.
Матиас се придвижи предпазливо покрай стената, като плъзгаше ръка по каменния зид на нивото на хълбоците си.
— На Хрингкяла дрюскеле приключват чиракуването си — каза той. — От кандидати се превръщаме в младши дрюскеле. Церемонията на свещения ясен.
— Когато дървото ви говори.
Матиас трудно устоя на желанието си да го блъсне във водата.
— Когато се надяваме да чуем гласа на Дйел. Но това е последната стъпка. Преди това трябва да прекосим незабелязано ледения ров. Ако сме достойни, Дйел ни показва верния път.
В действителност старшите дрюскеле просто разкриваха тайната пред онези кандидати, които им се струваха достойни да влязат в ордена. По този начин отстраняваха по-слабите или онези, които не са успели да се впишат в групата. Ако си създал приятелства, ако си доказал себе си, един от братята те дръпва настрани и ти обяснява, че в нощта на посвещението трябва да минеш по брега на ледения ров и да плъзнеш ръка по стената на сектора. Там ще напипаш релефната фигурка на вълк, която бележи мястото на втори стъклен мост, не величествен и извит като онзи при посолството, а плосък и тесен. Този мост прекосяваше рова малко под замръзналата му повърхност и оставаше невидим за незнаещите. Лично командир Брум беше казал на Матиас къде да намери тайния мост и как да мине по него незабелязан.